Европейската комисия ще заведе дело срещу България и Белгия в Европейския съд заради трайно високите равнища на прахови частици, които представляват сериозен риск за общественото здраве. Това гласи официално прессъобщени от централата на ЕК в Брюксел, публикувано на официалната й страница.

В него се посочва, че въпреки задължението на държавите от ЕС да гарантират добро качество на въздуха за населението, вече няколко години на много места има проблеми в това отношение. Сред най-тежките случаи на превишаване на нормите на вредни емисии в атмосферата са България и Белгия, категорични са комисарите в Брюксел.

В момента текат 16 процедури за нарушение във връзка с вредни емисии от фини прахови частици срещу: Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чешката република и Швеция. Белгия и България обаче са първите държави, срещу които ще бъде заведено дело по този въпрос.

Имаме само 6 месеца да си пречистим въздуха

Първата фаза на съдебния процес може да отнеме шест месеца. България може да се размине с тежки финансови санкции при осъдителна присъда, ако успее през този период да намали вредните емисии във въздуха.

"Надяваме се положението да се подобри докато тече делото", каза говорителят на ЕК Енрико Бривио.

Припомняме, че България няколко пъти се опита да получи отсрочка за покриване на изискванията. Ако бъде осъдена от Европейския съд в Люксембург, ще й бъде определена финансова санкция на ден според мащабите на щетите от замърсяването.

Съдът на ЕС вече е произнасял такива присъди срещу страни-членки, като например Швеция, срещу която от днес също е стартирана нова наказателна процедура за замърсяване на въздуха.

България - страната с най-обгазено от вредните емисии население

Припомняме, че в последния си доклад за състоянието на околната среда, публикуван наскоро, Европейската агенция по околна среда констатира, че България е страната с най-високо наднормено съдържание на вредни емисии във въздуха, причина за които са транспортните ни средства и първобитните енергийни източници за масово отопление на населението. В доклада се посочва, че 83% от населението на България е изложено на вредното влияние на атмосферните замърсители, докато в страните от ЕС варира от 22 до 45%. Най-високи наднормени нива на шум са отчетени в 17 страни-членки, сред които е и нашата.

В сегашното становище на ЕК се казва, че според проучвания всяка година лошото качество на въздуха е причина за смъртта на повече хора, отколкото от пътнотранспортни произшествия. Фините прахови частици, известни като ФПЧ10, са резултат предимно от човешки дейности, като транспорт, промишленост и битово отопление. Те причиняват дихателни проблеми, рак на белия дроб и преждевременна смърт, мотивират решението си Комисията.

От 2005 г. насам със законодателството на ЕС са определени пределно допустими стойности за ФПЧ10 (т.е. прахови частици с диаметър, по-малък от 10 микрона). В случай на превишение на тези стойности, държавите-членки приемат планове за качеството на въздуха, които трябва да включват подходящи решителни и перспективни действия, така че периодът на превишение на стойностите да е възможно най-кратък.

Необходимо е да се подобри качеството на въздуха и Комисията предприема действия по отношение на случаите на неспазване на нормите с надеждата, че страните-членки ще предприемат по-решителни мерки за разрешаване на проблемите, отбелязват в становището си от Брюксел.

Последното предупреждение срещу София бе преди година

В критиките си към България Комисията посочва, че въпреки предприетите от държавата мерки и регистрираните от 2011 г. известни намаления на вредните емисии в атмосферата в повечето пунктове за мониторинг, данните продължават да отчитат трайно превишаване на годишните и дневните пределно допустими стойности за фини прахови частици във всички 6 зони и агломерации.

Изключение прави само Варна, където годишните пределно допустими стойности не са превишени само веднъж и то в далечната 2009 г.

Припомняме, че обявеното днес решение бе предшествано от мотивирано становище до българското правителство преди близо година - през юли 2014 г., когато страната получи последно официално предупреждение за съдебна процедура.

Процедурата на Брюксел срещу Брюксел е от 2008 г.

В становището на ЕК, публикувано днес, се казва още, че и в Белгия през последните години има известно подобрение в качеството на въздуха, като само 3 зони и агломерации (Брюксел, пристанищната зона на Гент и пристанищната зона на Руселаре) трайно не успяват да постигнат целите. Решението за предявяване на иск пред Съда на ЕС срещу държавата бе предшествано от мотивирано становище, изпратено още по-рано - през февруари 2014 г., в рамките на процедура, започнала през 2008 г.

"Въпреки че бяха приети мерки за всички зони за следене на качеството на въздуха, във връзка, с които Комисията предприе действия, до момента те не са достатъчни за разрешаване на проблема. И тъй като крайният срок за привеждане в съответствие изтече отдавна, Комисията завежда дело в Съда на ЕС срещу Белгия", съобщават от централата на ЕК в Брюксел.

Основните пределно допустими стойности, с чието превишаване съществува проблем в ЕС, са за ФПЧ10, за азотния диоксид (NO2) от автомобилните газове и много по-малка степен - за SO2. По отношение на SO2 само една държава-членка е в нарушение, докато за ФПЧ10 има 16 процедури за нарушение срещу страни от ЕС. За NO2 в момента текат 6 процедури срещу държави-членки, уточняват комисарите.

Комисията предприе мерки и срещу Швеция

Днес Комисията предприе действия и срещу Швеция във връзка с лошото качество на въздуха, като изпрати на правителството мотивирано становище. Последните данни са показвали, че дневните пределно допустими стойности на ФПЧ10 се превишават в две зони — Средна Швеция (агломерации Норшьопинг, Сьодертеле и Упсала, с изключение на 2012 г) и в агломерация Стокхолм.

Швеция вече е осъждана от Европейския съд за превишаване на пределно допустимите стойности на фини прахови частици между 2005 и 2007 г. Комисията обаче смята, че страната не е предприела всички мерки, които е трябвало да бъдат въведени най-късно през 2005 г.. ЕК иска от страната да предприеме перспективни, бързи и ефективни действия, така че периодът на несъответствие да бъде възможно най-кратък.

Изпратеното днес мотивирано становище бе предшествано от допълнително официално уведомително писмо, изпратено на 26 април 2013 г. Ако Швеция не предприеме действия, Комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС. 

Източник: iNews