Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов е поискал 18 месеца отсрочка за преструктуриране на българските ферми. От Европейската комисия са предложили отсрочката да бъде 24 месеца, съобщиха от МЗХ.

Найденов декларира, че ще поиска техническа помощ от ЕС по отношение на обучението на фермерите и разясняване на хигиенните изисквания, които трябва да прилагат. До момента само 3000 български ферми от над 83 000 отговарят на европейските изисквания, а другите трябваше да бъдат затворени от началото на 2010 г.

Удължаването на преходния период ще предостави възможност на млекопроизводителите да отговорят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания за добив на сурово мляко, определени в законодателството на ЕС. След изтичане на този преходен период, за да предават млякото си за преработка в млекопреработвателните предприятия, фермите ще трябва да са покрили изискванията за сградов фонд и оборудване, хигиена на персонала, здравен статус на животните и хигиена на добива на млякото, които да осигурят необходимото според европейските норми качество на добиваното мляко.

Европейската комисия наблюдава състоянието на пазара на мляко и във връзка със задълбочаващата се криза въведе през 2009 г. отново някои от пазарните мерки за подкрепа - частно складиране на масло, интервенционни търгове за обезмаслено мляко на прах и масло, експортни възстановявания за някои млечни продукти и подпомагане по схемата "училищно мляко". България до момента не е участвала в по-голямата част от пазарните мерки в млечния сектор, поради липса на кандидати от страна на българските оператори. Единствената мярка, която се прилага успешно от 2008 г. е схемата за подкрепа "училищно мляко".

Допълнителен фактор, усложняващ ситуацията в България е, че голяма част от животновъдните стопанства не разполагат със собствена земя или имат съвсем малко и при тях ефектът от директните плащания на единица площ е почти нищожен. Интервенционното изкупуване на масло и обезмаслено мляко на прах, както и частното складиране на масло са мерки, които не намират конкретно приложение в България. Това налага да бъдат потърсени и предприети ефективни действия за овладяване на кризата в сектора, както в краткосрочен, така и в средносрочен план.

По принцип, България подкрепя направените констатации и предложените мерки в Съобщението на Комисията за състоянието на пазара на млечни продукти в Общността през 2009 г., като обаче отчита необходимостта от продължаване на дискусията за търсене на възможности за прилагане на допълнителни мерки, тъй като пазарът на мляко в момента е изключително нестабилен.

Предвид състоянието на млечния сектор в страната, положително влияние върху него биха оказали следните мерки:

• Приема като подходящо и навременно прилагането на мерките за пазарна подкрепа, предложени от ЕК, допринасящи за облекчаване на пазарната ситуация в сектора на ниво Общност.
• Настояваме за увеличаване размерите на възстановяванията при износ, като считаме за необходимо и да се разшири обхватът на продуктите, по отношение на сирената, които са от важно значение за експортната листа на България.
• Считаме, че предложеният от ЕК таван от 15 000 евро за държавни помощи "de minimis" за период от три години, съпоставен с тавана за преработвателните предприятия (500 000 евро), няма да повлияе съществено за повишаване конкурентноспособността на сектора.
• Очевидна е необходимостта от усъвършенстване на етикетирането на млечните продукти за по-добро разграничаване на истинските млечни продукти от техните заместители. За целта е необходимо усъвършенстване на европейското законодателство за етикетиране на млечните продукти.
• По отношение на системата от квоти за краве мляко, България подкрепя становището на Комисията за "меко кацане". Следва да се отбележи, че млечната квота в България не се изпълнява. За страната е важно да се постигане баланс в млечния сектор, като подходяща мярка би било изкупуването на млечни квоти с финансов ресурс на Общността. В случай че България има възможност да разпределя така закупените квоти между фермери, които са доказали изпълнението на значими инвестиционни проекти с оглед модернизиране на производството си.