Европейският парламент (ЕП) иска имената на действителните собственици на компаниите в Европейския съюз (ЕС) да бъдат вкарани в централни регистри. Целта е те да са достъпни, както да институциите в страните-членки, така и за разследващите журналисти.

Това е само част от новите правила срещу прането на пари, които бяха гласувани от евродепутатите днес (20 май). От ЕП одобриха още и нови правила за по-лесно проследяване на паричните преводи.

„Одобрената директива за първи път ще задължи страните-членки да поддържат централни регистри с имената на действителните собственици на търговски дружества и други юридически лица, както и на тръстове“, обясняват от пресцентъра на европарламента.

В нормативния акт се предвижда още банките, одиторите, адвокатите, както и агентите на недвижими имоти да следят по-внимателно съмнителни трансакции, извършвани от техни клиенти.

Националните регистри ще бъдат достъпни за компетентните органи и техните отдели за финансово разузнаване, за финансови институции, както и за граждани, но само срещу предварително заплащане за ползване на информацията.

„За да получи достъп до регистъра, всеки гражданин или организация (например разследващи журналисти или неправителствени организации) при всеки случай трябва да докаже „законен интерес“ за предполагаемо пране на пари и финансиране на тероризма и за предшестващи престъпления като корупция и данъчни измами“, обясняват от ЕП.

В информацията освен три имена ще се съдържат още месец и година на раждане, националност, държава на пребиваване и детайли за собствеността върху дадена фирма. Данните за тръстове в националните регистри обаче ще бъдат достъпна само за отговорните институции и други субекти, като банки.

От европарламента допълват, че ще има по-специални правила по отношение на информацията, свързана с политици и други служители в държавния сектор, които са изложени на по-висок риск от корупция. В това число влизат президенти, членове на правителството, върховни съдии, депутати, както и членовете на техните семейства.

“Когато налице са такива високо рискови бизнес отношения с подобни лица, трябва да се предприемат допълнителни мерки, като например да се установи източникът на богатството и на средствата, се посочва в директивата”, обясняват от ЕП.

Държавите-членки ще имат две години да въведат директивата в националното си законодателство.