Хората, които се нуждаят от трансплантация на орган, вече ще чакат по-малко за намирането на дарител, след като евродепутатите одобриха законодателството на ЕС, определящо стандартите за качество и безопасност на човешките органи за трансплантация. Директивата покрива всички етапи на процеса от донорството до трансплантацията и улеснява сътрудничеството между държавите членки. Евродепутатите приеха и резолюция относно Плана за действие за донорството на органи.

Ключова стъпка според новото законодателство е определянето на компетентен орган във всяка държава-членка, който да отговаря за качеството и безопасността на човешките органи, предназначени за трансплантация. Този орган трябва да определи правилата за всички етапи в процеса (от даряването до трансплантацията или унищожаването на органите), основаващи се на стандартите за качество и безопасност, фиксирани в директивата. Държавите-членки могат да запазят или да въведат по-строги правила, отколкото предвидените в директивата.

Държавите-членки ще одобряват организациите за осигуряване на органи и трансплантационните центрове, ще определят правилата в системите за докладване и управление на сериозни инциденти и нежелани реакции, които могат да повлияят на качеството и безопасността на човешките органи, ще събират данни за крайния резултат от трансплантациите и ще упражняват надзор върху обмена на органи с други държави от ЕС и с трети страни. Проследимостта от донора до реципиента и обратно ще бъде част от тази система, като в същото време поверителността и сигурността на данните ще бъдат гарантирани.

Текстът на директивата определя също така минималната информация, която по правило трябва да бъде събирана за всяко даряване на орган, като са възможни изключения от това правило при "неотложни ситуации с опасност за живота", когато "очакваните ползи за реципиента надвишават рисковете, свързани с непълните данни". Законодателството изисква държавите-членки да гарантират, че участващият медицински персонал притежава необходимите квалификации и компетенции.

Държавите-членки трябва да гарантират възможно най-високо ниво на защита на живите донори. Даряването на човешки органи от починали или живи донори трябва да бъде "доброволно и неплатено", но "принципът на безвъзмездност не възпрепятства живите донори да получават обезщетение, при условие, че то бъде строго ограничено до възстановяване на разходите и неудобствата, свързани с даряването".

Държавите-членки трябва да забранят рекламите за търсене или наличност на човешки органи, ако това се прави с цел финансово облагодетелстване. Страните от ЕС могат да
сключват споразумения с европейски организации за обмен на органи, както и да им делегират извършването на дейности, свързани с обмяната на органи.

През последните 50 години трансплантацията на органи се превърна в установена световна практика и често е единственото възможно лечение за определени заболявания. Въпреки това, чакащите за трансплантация са много - понастоящем 56 000 пациенти в ЕС чакат да се намери подходящ донор на орган, като всеки ден 12 души умират в очакване. Съществуват големи различия в равнищата на даряване на органи от починали лица, което варира от 34.2 донори на 1 млн. души население в Испания до 1.1 донор на 1 млн. души население в България, както и че недостигът на органи е основен фактор, влияещ на програмите за трансплантация.

Общите стандарти на ЕС за качество и безопасност имат за цел да улеснят донорството, трансплантацията и обмяната на органи между държавите членки. Компромисът по този законодателен текст, постигнат между ЕП и Съвета на министрите, беше приет от депутатите с 643 гласа "за", 16 "против" и 8 "въздържали се".

Държавите-членки ще разполагат с две години след влизането в сила на директивата за нейното въвеждане в националното законодателство.