По статията работиха: Деляна Петкова и Лили Бончева, Econ.bg

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу най-после беше помолен да вземе отношение по казуса "Румяна Желева".

В писмо, изпратено днес следобед и подписано от евродепутати и от председателя на Европейския парламент (ЕП) Йежи Бузек, на Барозу са зададени два кратки въпроса. Както се очакваше, първият е дали Румяна Желева е дала всички необходими данни за себе си в съответствие с Етичния кодекс на комисарите. Вторият въпрос на евродепутатите е дали след изслушването Жозе Мануел Барозу смята, че тя може да изпълнява задълженията на комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи. В писмото са споменати и оценките на комисията, която изслуша българския кандидат и според които тя не е отговорила задоволително на повечето от въпросите в ресора "Хуманитарна помощ".

Документът е подписан от всички политически координатори в Комисията по развитие, включително и от страна на ЕНП, като в него се съдържа искане за отговор до края на утрешния ден.

Все още не е ясно кога Барозу ще даде отговор на писмото. По-рано говорителката на председателя на ЕК Пиа Аренкилде Хансен заяви, че щом писмото бъде получено, Барозу ще отговори, тъй като уважава силно ЕП. Една от версиите за забавянето на писмото беше, че евроинституциите печелят още малко време за себе си и дават още време на София за реакция.

Междувременно противостоенето между десни и леви в Брюксел днес доби нови измерения.

Втората по численост група в ЕП - Партията на европейските социалисти (ПЕС) излезе със становище по скандала с Румяна Желева. Лидерът й Мартин Шулц информира Барозу, че извън обвиненията за конфликт на финансови интереси, групата на социалистите смята, че тя е неподходяща за поста еврокомисар. Според левите българският кандидат е изправен пред бламиране от многопартийно мнозинство в Европарламента. По думите му – заради слабото си представяне и разбира се, заради сериозния конфликт на интереси. От Жозе Барозу сега зависи да си направи необходимите заключения, казва многозначително Шулц.

Шулц настоява, ако Желева остане кандидат за еврокомисар, тя да бъде изправена пред ново изслушване. "Но се опасявам, че едно второ изслушване ще е по-лошо от първото", смята Мартин Шулц и добавя: "Представянето й постави извън всякакво съмнение нейната некомпетентност."

В декларацията се критикува премиерът Бойко Борисов за думите му, че атаката срещу българския външен министър е "подривна дейност" на БСП и НДСВ. Шулц заявява, че "бившият охранител на бившия комунистически диктатор на България няма право да атакува по този начин. Г-жа Желева и нейната некомпетентност са олицетворение на правителството на Бойко Борисов".

От европейската десница контраатакуваха обаче, заплашвайки, че няма да одобрят кандидат-комисаря от Словакия, който е социалист. Според ЕНП словашкият комисар и кандидат за втори мандат - Марош Шефчович, преди 5 години бил казал, че словашките роми "злоупотребяват със словашката социална система." Според десните подобен човек не трябва да поема ресор, свързан с предоставянето на равни възможности, какъвто би бил бъдещият ресор на Шефчович.

Самият той разпространи декларация, че не помни да е произнасял такива думи, но се извинява, ако с което и да било изказване е засегнал някого. Според мнозина наблюдатели и журналисти атаката срещу словашкия кандидат е набързо скалъпена в опит да се намери контратежест срещу нападките за представянето на Румяна Желева.

Групата на либералите и демократите в Европейския парламент (АЛДЕ) също отхвърли днес нападки на премиера Борисов във връзка с изслушването на Румяна Желева. Напълно неприемливо за един министър-председател е да се изказва с толкова остър език по отношение на европейски депутати, които просто си вършат работата по време на препитването на кандидатите за членове на новата ЕК. ЕП би направил лоша услуга на избирателите си, ако не се отнася отговорно към задълженията си, заяви председателят на Групата на АЛДЕ Ги Верхофстат по повод изявленията на премиера пред български медии около членове на АЛДЕ и участието им в парламентарното изслушване на Румяна Желева, предаде БТА.

Право и задължение на европейските депутати е да задават всякакви въпроси, за да се изясняват нещата и да няма замитащи ги под килима неразбирателства, което би създало риск от трудности на следващ етап, ако ЕК е одобрена, добавя той, цитиран от пресслужбата на АЛДЕ.

Стоя твърдо зад българската делегация в АЛДЕ (част от която са депутатите от НДСВ - бел.ред.), при повдигането на действително тревожни моменти. Можем само да сме заинтересовани от прозрачността и отчетността и това не в рамките на играта на конспирация, за която споменава премиерът Борисов, изтъква Ги Верхофстат.

Според члена на Групата на АЛДЕ от Великобритания Андрю Дъф, който е докладчик на Европейския парламент по изслушванията на кандидатите за комисари и в това си качество следи отблизо всяко изслушване, "г-н Барозу трябва да си зададе въпроса наистина ли иска да разполага с най-добрия екип. А няма да е лошо г-жа Желева да прецени наистина ли това е работата за нея".

ЕНП разпространи до медиите по-рано днес статия на седмичника New Europe, в която се казва: Получихме официални документи, които оневиняват българския кандидат за комисар Румяна Желева. Цитирани са същите документи, които вчера българските медии откриха и представиха на аудиториите си. В статията се казва, че компанията, която предизвика ожесточените спорове в ЕП - "Глобал Консулт", вече е с ново име - "Ауто Спа" и има нови собственици и управител - Ивета Кирилова Колева, допълва изданието.

Според българския Търговски регистър - продължава статията - въпросната компания не е била активна в периода 2007-2009 година. Освен това Желева е продала дела си в компанията през април 2009 година, т.е. преди парламентарните избори в страната. Кандидатът за еврокомисар е продала дяловете си в "Глобал Консулт" на номиналната им стойност. Това означава, че тя не е реализирала печалба от продажбата и съответно не е била длъжна да я декларира според българското законодателство, допълват от изданието. Уставният капитал на компанията е бил 5 хил. лева и общо 500 емитирани акции. Единият собственик в Global Consult е имал 200 акции, а другият - 300, сочи още справката на изданието.

Използвани са материали на: БНР, Дарик радио, кореспондента на БНТ в Брюксел Асен Инджиев, БТА.