Събитията в Либия и мирът в Близкия изток са сред основните теми на започващата днес в Страсбург сесия на Европейския парламент. Очаква се в сряда дебатът да обхване цялостната ситуация с мирния процес в региона, особено по южната граница на ЕС, съобщава БТА.

Депутатите ще обсъдят възможностите за налагане на допълнителни санкции на Либия, за осигуряването на хуманитарна помощ и за подкрепа за човешките права, демократичния процес и икономиките на страните от района на Северна Африка. В дебата ще участва и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън.

ЕП ще обсъди единодушното решение на Общото събрание на ООН да изключи Либия от Съвета за правата на човека, който заседава в Женева до 25 март. Резолюцията за изключването на Либия бе одобрена с консенсус в 192-членното събрание. Парламентът ще гласува в четвъртък резолюция за положението в Либия и по повод решението на Съвета за правата на човека на ООН.

На сесията на ЕП ще бъдат обсъдени и гласувани две резолюции, оценяващи напредъка на Турция и на Черна гора в процеса на преговори за членство в ЕС. В проекторезолюциите депутатите изразяват загриженост за положението с правата на човека в Турция и приветстват получаването от Черна гора на статут на официален кандидат за членство в ЕС, като отбелязват проблемите с корупцията и организираната престъпност в тази страна.

Липсата на напредък в отношенията между кипърската и турската страна, отсъствието на диалог между турските политически партии и подкопаването на свободата на пресата и на други основни права в Турция, са сред основните фактори, които забавят напредъка на страната в преговорите с ЕС, отбелязва Комисията по външни работи на ЕП в своя годишен доклад. В резултат на сложни политически компромиси, текстът на
проектодоклада избягва споменаването на пълноправното членство на Турция в ЕС. Вместо това, преговорите между двете страни се описват като продължителен процес с "отворен край". В проекта на доклада се отбелязва липсата на достатъчна защита за
религиозните малцинства в Турция, по-специално за възможността да притежават недвижима собственост, да откриват храмове или да обучават духовенство.

Депутатите подкрепят решението на европейските правителствата да дадат на Черна гора статута на кандидат за членство, което позволява започването на официални преговори. ЕП би искал преговорите за членство в ЕС да започнат след публикуването от страна на Комисията на тазгодишния доклад за напредъка. Депутатите изразяват загриженост, особено по отношение на корупцията, организираната престъпност, дискриминацията и ограничаването на свободата на медиите в Черна гора.

Дневният ред на сесията предвижда депутатите да обсъдят стратегията на ЕС за ромската интеграция. Ромите в Европа, които наброяват 10-12 млн., се нуждаят от мерки на ниво ЕС в подкрепа на тяхната социална, културна и икономическа интеграция, гласи текстът на проект за резолюция на парламентарната комисия по
граждански свободи. Целта е приемането на документа да повлияе на ЕК при изготвянето на предстоящата европейска стратегия за ромското включване. Проектът на документа отбелязва нуждата от равен достъп на ромите до наемане на работа, образование и качествено жилищно настаняване, защита на основните права и
по-добро използване на европейското финансиране.

Очаква се Европейската комисия да представи своите предложения за стратегията на ЕС за ромското включване през април, а Европейският съвет трябва да одобри стратегията на срещата си на 24 юни.

Във вторник по повод 100-годишнината на Международния ден на жената, ЕП ще обсъди и гласува две резолюции, първата от които засяга въпроса с равенството между половете, а втората - борбата с бедността сред жените. В дискусиите е предвидено да се обсъдят възможностите за увеличаване на броя на жените на лидерски позиции, например чрез въвеждане на квоти. Ако заетостта, непълното работно време и продуктивността при мъжете и жените се изравнят, БВП ще се увеличи с 30 на сто, се посочва в съпътстващите сесията документи.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Неделчева ще бъде докладчик по годишния доклад за равенството между мъжете и жените през 2010 г. В доклада се отбелязва необходимостта от ограничаване на неравенствата в заплащането между двата пола и включването на жените в процеса на вземане на решения. В документа се посочва
нуждата от подобряване на условията на отпуските по майчинство и грижите за децата.

Едва 3 процента от големите компании са ръководени от жени, а целта е с помощта на квотите да се осигури по-доброто им представителство, особено в големите компании, предлагани на борсата, както и в управителните съвети на предприятията. За пример е посочена Норвегия, където квотите са въведени от 2003 г., сходен опит имат Испания и Франция.