„Вярваме, че има високо ниво на амбиция в политическите действия на ЕС за намаляване на употребата на антибиотици в животновъдството“, каза Роксан Фелер, генерален секретар на AnimalhealthEurope, организация, представляваща индустрията за лекарства за животни пред EURACTIV, цитиран от Agrozona.bg.

Политиките на ЕС и националните политики не са достатъчно амбициозни, за да постигнат целта на блока за намаляване наполовина употребата на антибиотици в животновъдството до 2030 г., според активисти, които предупреждават, че без достатъчно действия хората също ще бъдат изложени на риск от антимикробна резистентност.

Прекомерната употреба на антибиотици през последните години – не само при хората, но и в здравеопазването на животните – доведе до развитие на антимикробна резистентност (АМР) на някои бактерии, което означава, че антибиотиците стават по-малко ефективни срещу инфекции.

Глобалната пандемия от COVID-19 „показа отново, че прогресивното развитие на антимикробната резистентност е огромен риск“, каза на скорошно събитие Саша Мюлер-Кренер, директор на НПО Environmental Action Germany.

Европейската комисия вече определи борбата срещу АМР като приоритет. В своята водеща политика в областта на храните, стратегията „От фермата до трапезата“, тя си постави за цел да намали наполовина продажбите в ЕС на антимикробни средства за селскостопански животни до 2030 г.

Това е „добра цел, амбициозна цел – постигането на това би било нашето желание“, каза Райнхилд Бенинг, борец за земеделие и храни в Environmental Action Germany.

„Но не е толкова лесно“, продължи той.

Последните проучвания, предупреди Бенинг, предвиждат почти 7% увеличение на употребата на антибиотици в Европа до 2030 г., дължащо се на увеличеното прилагане в животновъдството.