Европейският съюз вдигна оръжейното ембарго на Узбекистан – ход, който има много малко общо с „човешките прав” и много общо с военното сътрудничество между Германия и централноазиатската държава, предаде EUobserver.

В свое изявление Съветът на министрите на ЕС казва, че Европа е „сериозно загрижена” относно нарушенията на човешките права в Узбекистан и ще даде оценка „постигнат прогрес с тенденция за още работа”, като премахна оръжейното ембарго. То беше наложено през 2005 година след като узбекски войници стреляха с картечница в цивилна тълпа, а Ташкент отказа да проведе разследване. Хвърлянето в затвор на политическите опоненти, измъчване на затворници и злоупотреба с детски труд пък са ежедневие в Узбекистан.

При тази нерадостна картинка изглежда твърде учудващо решението на ЕС да прекрати ембаргото. Според редица неправителствени специалисти причината е една – желанието на Германия да запази ключовата си военна база в южната част на Узбекистан, която се явява стратегическо място в борбата с талибаните в Афганистан, които увеличиха нападенията над германските части в Кундуз.

Берлин отрече решението за вдигането на ембаргото да е инспирирано от германското правителство, като единствено Холандия е изразила нежелание да се вземе такава мярка. Но при преразглеждането на причините за ембаргото Германия ясно е заявила, че няма да подкрепи удължаване на санкциите.

Другият интересен аспект на случая е, че ЕС наложи оръжейно ембарго на Гвинея по същите причини, по които наложи такова и на Узбекистан. Колко всъщност струва тази мярка, се питат редица наблюдатели?