Правителството одобри българските позиции за предстоящите заседания на три Съвета на Европейския съюз. На две от тях ще се разглежда рамковият пакет „Климат-Енергетика”, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.

Основните елементи европейската рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020-2030 г. са намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 40% в сравнение с 1990 г., въвеждане на задължение за целия ЕС делът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление да е ай-малко 27%.

Също така се педвижда реформа на Европейската схема за търговия с емисии, по-амбициозни цели на енергийна ефективност, установяване на нова система за управление и набор от нови показатели за изграждането на конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система.

Към момента страната ни счита за преждевременно определянето на обвързващи цели на европейско ниво до 2030 г. без да е направен анализ на изпълнението на целите до 2020г.

За страната ни е от първостепенна важност също как тежестта за постигане на целта за намаляване на емисиите ще бъде разпределена между държавите-членки и какви механизми за гъвкавост ще бъдат регламентирани в бъдещия законодателен пакет.

Целта на ЕС за намаляване на емисиите трябва да се разглежда в контекста на международните преговори за постигане на глобално споразумение по климата през 2015 г. и не следва да е едностранно действие, за да се защити конкурентоспособността на европейската икономика.

На Съвет „Енергетика” ще се проведе още дискусия по Съобщението на ЕК „Цени и разходи на енергията в Европа”, съдържащо анализ и предложения за по-нататъшни действия за постигане на по-благоприятниусловия за гражданите и промишлеността в ЕС при запазване наконкурентоспособността.