Европейският съюз може да раздели България от Румъния в наблюдението върху правосъдието и вътрешните им работи. Това съобщи вчера дипломат, пожелал анонимност. Причината е опитът на управляващата в Румъния левица да свали десния президент Траян Бъсеску и да промени правомощията на Конституционния съд, както и закона за референдумите.

През втората половина на юли ЕК трябва да публикува доклад за напредъка на двете страни за изминалите 5 години, който се отчита чрез т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка. Миналата седмица говориятелят на ЕК Марк Грей заяви: "Все още не е определена датата за представянето на докладите на Европейската комисия за България и за Румъния по механизма за сътрудничество и оценка". Той бе потърсен за уточнение дали събитията около Конституционния съд в Румъния ще намерят отражение в предстоящия доклад, информира БТА.

Комисията, както и редица европейски столици начело с Берлин, изразиха безпокойство, че правителството на социалдемократа Виктор Понта нарушава конституционния ред и посяга на независимостта на съдебната власт. "Да, България и Румъния могат да бъдат отделени", каза дипломатът, без да посочва как би могло да стане това. "Не виждам вероятност механизмът да бъде прекратен", добави той, визирайки и двете страни.

Източникът отказа да коментира, дали ЕК е склонна да предложи смекчен механизъм за едната страна и по-строг за другата. Според него механизмът може да стане по-прецизен, информира в. "Труд".

България се бори сегашният механизъм да бъде променен, като ударението падне върху сътрудничеството за сметка на проверките. В момента страната ни е оценявана по 6 показателя, включващи реформите в правосъдието, вътрешните работи, борбата с корупцията и организираната престъпност. Румъния има 4 показателя, които включват същите сфери без организираната престъпност. Тя не се смята за проблем в северната ни съседка.

Междинният доклад през февруари бе по-благоприятен за Румъния. Но сега Букурещ е на мушката заради развития, на които "Стара Европа" гледа като на тих преврат и погазване на основни демократични принципи. Това не означава автоматично предимство за България, посочи дипломатът. "Румънският доклад по никакъв начин не засяга българския".

За България остават тревожни констатации, свързани с качеството на демокрацията - например за купуването на гласове. Известни са и различията между София и ЕС по избора на нов Висш съдебен съвет. Според други източници остават проблеми с обществените поръчки и липса на адекватна реакция на съдебната система.

Юлският доклад ще е решаващ за това дали вътрешните министри на ЕС на следващата си редовна среща през септември ще пуснат двете страни в Шенген. Досега те нямаха задължителното общо съгласие за това именно заради проблемите в правосъдието и вътрешния ред.