Европейският съюз изготви нов план за намаляване на енергийната зависимост от руски газ и за засилване на енергийната си независимост. За реализацията му ще са необходими поне 10 години, а някои точки от стратегията рискуват да останат само на книга.

Въпреки това европейските власти предупреждават Русия за необходимостта от продължаване на доставките и спазване на газовите споразумение, пише в пространен анализ 3е-news по темата.

На фона на кризата в Украйна и нарастването на рисковете за прекратяване на доставките през територията на страната, призивите за необходимостта от търсенето на алтернативни източници на енергоносители се чуват все по-често.

Именно ситуацията в Украйна доведе до нови планове за създаване на стратегия за енергийна сигурност на 28-те страни от Европа, която ще се обсъжда от лидерите на ЕС в края на юни.
“Големите геополитически игри ще доведат до нежелателни последствия и това ще се усети особено силно в сектора на енергетиката”, каза председателят на Европейската комисия Жозе Манеул Барозу на конференция за енергийната сигурност в Брюксел. В рамките на конференцията той изложи предложението за повишаване на стабилността на енергийния пазар на Европа.

В основата на плана е заложена целта за намаляване на зависимостта на ЕС от Русия, която доставя над 30% от газа, което я прави и най-големият доставчик към настоящия момент.
В краткосрочна перспектива, комисията планира да предприеме стъпки за намаляване на възможните последствия от нарушаване на доставките през тази зима.

Усилията ще бъдат насочени към шест страни от ЕС, които зависят 100 % от руския газ. Латвия и Естония трябва да увеличат запасите на газ и да подобрят инфраструктурата, както и да осигурят допълнителни мощности за съхранение на газ.

Европа следи с тревога газовият спор между Киев и Москва, тъй като това може да доведе до проблеми с доставките на газ за Европа. Украйна трябва да урегулира задълженията си пред “Газпром” до края на май тази година, които са в размер от около 3,5 млрд. долара. Ако Украйна не погаси дълга си, доставките за страната може да бъдат спрени, а това може да се отрази на ЕС.

През зимата на 2009 г. някои европейски страни вече останаха без електричество и отопление и никой не иска повторение на такава ситуация. Но почти всички предложение на Европейската комисия засега се сблъскват с трудности.

Увеличение на доставките на газ от Норвегия и Алжир

В дългосрочна перспектива комисията смята да увеличи вноса на газ от Норвегия и Алжир, а в бъдеще да работи за подобряване на “газовите връзки” в средиземноморските страни, такива като Израел, Гърция и Кипър.

Проблемът е в това, че стойността на норвежкия газ ще продължи да расте, тъй като разработването на нови запаси ще става все по-трудно и скъпо, а Великобритания, която е най-голям вносител на газ от Норвегия планира да увеличи обема на доставки до 30%.

Алжир увеличава собственото си вътрешно търсене, като в същото време се опитва да запази тесни връзки с “Газпром” за реализация на бъдещи съвместни проекти, а обемът на извлекаемите запаси в страната, съдейки по всичко достигат максимално ниво.

Общият обем на запаси в Алжир съставляват около 4 трлн. куб метра, което е еквивалент на 5-6 годишно потребление на Украйна или Турция. Тоест тези запаси не решават проблемите на ЕС от дългосрочна гледна точка.

За другите мерки, които ЕС планира като строителството на терминали за втечнен природен газ, проектът “Южен газов коридор” и Интеграция на националните газови пазари, четете в 3e-news.net.