В България сме се фокусирали върху инвестициите и развиването на производството на зелен ток, а по-малко внимание се обръща на факта, че навлизането на веитата изисква съвсем друг тип мрежи, не като тази, която съществува у нас и е изградена при съвсем други условия. На практика на нас ни трябва два пъти по-силна мрежа, от тази, която имаме, каза шефът на Съвета на директорите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Димитър Зарчев пред участниците във форума „Енергия за зелено бъдеще“.

Той даде пример с огромните инвестиции във вятърни и фотосоларни мощности върху земеделски земи особено в Добруджа. „Там няма голямо потребление и неизбежно токът, произвеждан от тези мощности, трябва да минава през преносната мрежа, за да достигне до потребителите. А това прави балансирането на мрежата все по-трудно и по-трудно“, каза Зарчев. Това не важи само за България , а вече за почти цяла континентална Европа, каза той.

Другият проблем според него е, че има моменти с огромни излишъци на енергия и ниско потребление, както и обратното . голямо потребление при студени вълни през зимата и есента, а точно тогава токът поради метерологичните условия трябва да се произвежда само от базови източници. Зарчев даде пример със соларите - голямото потребление на ток през лятото, когато соларите произвеждат много ток, е предимно след като слънцето, а точно тогава тяхното производство намалява.

Според шефа на Електротехническия факултет на Техническия университет проф. Валентин Колев до 2050 г. у нас се очаква само инсталираните фотоволтаици да достигнат 12 хиляди мегавата. А това изисква да се инвестира още отсега в мрежите високо, средно и ниско напрежение. По света вече се говори за пренос на ток между различни часови зони – колегите са осъзнали, че трябва в това отношение да се развива международната свързаност, каза той.

Според Калоян Стайков от Института по енергиен мениджмънт около 60% от производителите на зелен ток в Европа са директно присъединени към разпределителните мрежи, които са предимно на средно и ниско напрежение, докато у нас този процент едва ли надхвърля 40%. Затова според него мрежите на бъдещето ще са онези, при които произведеният от веита ток достига без много разходи директно до потребителите.