България не е готова да стане член на еврозоната. Това е извод от публикувания днес "Доклад за конвергенцията 2012" на Европейската централна банка (ЕЦБ). В него се извършва оценка на напредъка на осем държави членки на Европейския съюз в изпълнението на задълженията им във връзка с постигането на икономически и паричен съюз (ИПС).
Нито една от 8-те страни, които могат да претендират за влизане в еврозоната, все още не отговаря на всички необходими икономически и юридически критерии, посочва ЕЦБ. Докладът представя напредъка на България, Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Понастоящем десет държави-членки на ЕС все още не са пълноправни участници в ИПС. Две от тези държави членки – Дания и Обединеното кралство – не желаят да се присъединяват към еврозоната. По тази причина доклади за конвергенцията за тези две държави се изготвят само по тяхно искане.
Докладът за конвергенцията показва следните резултати:
Ценова стабилност
През 12-месечния референтен период от април 2011 г. до март 2012 г. референтната стойност за критерия ценова стабилност е 3,1 %. Тя се изчислява, като към непретеглената средна аритметична на ХИПЦ-инфлацията за 12-те месеца в Швеция (1,3 %), Ирландия (1,4 %) и Словения (2,1 %) се добавят 1,5 процентни пункта. През референтния период три от разглежданите в доклада държави – България, Чешката република и Швеция – отчитат среден 12-месечен темп на инфлация под референтната стойност. В останалите пет държави инфлацията значително надхвърля референтната стойност, въпреки относително слабата икономическа среда в повечето от тях.
Държавна бюджетна позиция
С изключение на Швеция, към датата на настоящия доклад за всички разгледани в него държави членки е прието решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. През 2011 г. България, Швеция и – в резултат на еднократни мерки – Унгария са отчели коефициент бюджетно салдо/БВП в съответствие с референтната стойност. Останалите държави отчитат дефицит над 3% от БВП, макар той да е намалял в сравнение с предходни години. През 2012 г., въз основа на известните в момента политики, Европейската комисия прогнозира задържане на коефициента дефицит/БВП над референтната стойност от 3 % само в Литва (3,2 %).
С изключение на Унгария всички разглеждани държави са отбелязали през 2011 г. съотношение държавен дълг/БВП под референтната стойност от 60%. Според прогнозите на Европейската комисия картината се очаква да остане без промени през 2012 г.
Обменен курс
Измежду държавите, разгледани в Доклада за конвергенцията, валутите на Латвия и Литва участват понастоящем във валутния механизъм II (ERM II). Валутите и на двете държави са участвали повече от две години в този механизъм преди анализа на конвергенцията и през разглеждания период не е извършвана девалвация на централните им обменни курсове.
Дългосрочни лихвени проценти
През 12-месечния референтен период от април 2011 г. до март 2012 г. референтната стойност за дългосрочните лихвени проценти е 5,8%. Тя е изчислена, като са добавени 2 процентни пункта към средната стойност на дългосрочните лихвени проценти по държавните облигации през 12-месечния период в Швеция (2,2 %) и Словения (5,4 %) – две от трите държави с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Третата от тези държави – Ирландия – не е включена в изчислението на референтната стойност, тъй като в момента дългосрочните лихвени проценти по ирландските държавни облигации не са подходящ бенчмарк за оценка на напредъка към икономическа конвергенция предвид на специфичните за страната рискови премии на финансовите пазари.
През референтния период шест от осемте разглеждани държави (България, Чешката република, Латвия, Литва, Полша и Швеция) отчитат дългосрочни лихвени проценти на или под равнището на референтната стойност от 5,8%. Доходността по държавните облигации надхвърля бенчмарка само в Унгария и Румъния.
Правна конвергенция
В никоя от разглежданите осем държави правната рамка не е напълно съвместима с всички изисквания за приемането на еврото, определени в Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ. Във всички разглеждани държави остават несъответствия по отношение на независимостта на централните банки. Това се отнася по-специално до институционалната, персоналната и финансовата им независимост. Освен това във всички разглеждани държави освен Литва са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.
-----------
По-рано днес получихме добра новина от Брюксел. Европеската комисия (ЕК) обяви, че ще препоръча да бъде прекратена процедурата по свръхдефицит
за България. Страната ни и Германия ще бъдат извадени от списъка на страните, които са застрашени от санкции, тъй като са свели бюджетните си дефицити под
изисквания от Европейския съюз (ЕС) лимит от 3% от БВП. Повече по тази тема може да прочетете тук.
Припомняме ви, за да приемат еврото като официално платежно средство, държавите трябва да преминат през определена процедура, включваща следните стъпки:
- да влезе в т. нар. Валутнокурсов механизъм 2 (ERM II)
- да остане в ERM II поне за 2 години;
- да изпълни Маастрихтските критерии, докато е в ERM II;
- да бъде приета в еврозоната.
Маастрихтските критерии са икономически условия, на които една страна трябва да отговаря, за да стане член на еврозоната. Те се отнасят до основни икономически величини като бюджетен дефицит, ценова стабилност (ниска инфлация), дългосрочни лихвени равнища, стабилност на обменния курс, като за всяка от тези променливи са посочени количествени измерители за изпълнението им. Те са следните:
- Бюджетният дефицит трябва да е по-нисък от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП);
- Държавният дълг трябва да е по-нисък от 60% от БВП;
- Инфлацията не бива да надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност. Освен това, изрично е посочено, че ценовата стабилност трябва да бъде устойчива. За целите на критерия инфлацията се измерва чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
- Дългосрочните лихвени проценти не трябва да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност. Лихвите се измерват на базата на дългосрочните правителствени ценни книжа или други аналогични ценни книги.
- Валутният курс на местната валута не трябва да се колебае с повече от +/- 15% в продължение на поне две години преди датата на оценяване и за същия период страната-кандидат не трябва да е обезценила валутата си спрямо валутата на коя да е страна-член
