лед края на днешното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги представи последните средносрочни икономически прогнози на централната, които не се различaват съществено от тези, направени преди три месеца.

Според тях, БВП на еврозоната ще нарасне през настоящата година с 1,7%, а инфлацията - с 0,2% - без промяна спрямо септемврийската прогноза на ЕЦБ. В същото време банката очаква малко по-добър икономически растеж от 1,7% през следващата година (при предишна прогноза от 1,6%) и малко по-солидно повишение на инфлацията до 1,3% (спрямо предишна прогноза за инфлация от 1,2 на сто). За 2018-а година ЕЦБ продължава да очаква икономически растеж от 1,6%, но и малко по-сдържано повишение на инфлация до 1,5% (спрямо прогноза през септември за инфлация от 1,6%) и прогнозира запазване на темпото на икономически растеж от 1,6% през 2019-а година при нарастване на индекса на потребителските цени (CPI) с 1,7 на сто.

Тези нови прогнози потвърждават, че ЕЦБ няма да може да постигне своето целево ниво за нарастване на инфлация до малко под 2% дори и през 2019-а година, въпреки безпрецедентните по размер стимулиращи мерки, имащи за цел да съживят икономическия растеж и да повишат потребителските цени.

Говорейки на пресконференция след края на днешното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги подчерта, че рисковете за перспективите преди икономическия растеж са в низходяща посока (за по-слаб от очакваното растеж на БВП на еврозоната). В същото време той отбеляза, че все още няма убедителни сигнали за възходящ тренд на инфлацията, въпреки че рисковете за дефлация са се изпарили до голяма степен, като ЕЦБ очаква инфлацията да се ускори през 2018-а и 2019-а година.

Марио Драги каза, че днешното решение за удължаване на срока на действие на програмата за "количествени улеснения" (до декември 2017-а година), но при намален месечен темп на покупки на активи (до 60 млрд. евро от 80 млрд. евро на месец след март 2017-а) е било взето с "доста обширен консенсус" и че това решение не представлява нито "затягане на паричното кранче" на ЕЦБ, нито постепенно преустановяване на покупките на облигации.

Днес не беше обсъждано затягане на кранчето на програмата за покупки на активи, като присъствието на ЕЦБ на финансовите пазари ще остане в сила за дълго време, подчерта г-н Драги.

Ако междувременно перспективите станат по-малко благоприятно или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен устойчив напредък на инфлацията, Управителният съвет на ЕЦБ възнамерява да увеличи програмата си за "количествени улеснения" както по отношение на нейната продължителност, така и/или по отношение на нейния месечен размер, посочи той, повтаряйки изявлението на банката след края на нейното днешно заседание.

Той добави, че днес не е било обсъждане евентуално намаляване на мащаба на програмата, ако икономическото развитие се окаже по-силно от очакваното.

Председателят на ЕЦБ заяви, че Управителният съвет също така е обсъдил възможността за шестмесечно удължаване на програмата за "количествени улеснения" при запазване на текущото месечно темпо на покупки, но е имало "много, много по-голям консенсус" в полза на одобрената днес алтернатива.

За да направи възможно това разширение на програма, ЕЦБ обяви и промени в правилата, по които да осъществява покупките на активи. Според новите правила, централната банка вече ще може да купува облигации, чиято доходност е по-ниска от депозитната лихва, която банката остави без промяна на отрицателна територия от -0,4%. В същото време остатъчният падеж на допустимите за покупки облигации вече може да е една, а не както досега две години.

Оправдавайки днешното решение за удължаване на стимулиращата програма, г-н Драги заяви, че докато скромното икономическо възстановяване на еврозоната е стабилно, инфлационният натиск в региона остава смекчен. Темпът на инфлация в еврозоната е под целта на ЕЦБ от малко под 2% вече почти четири години, и към ноември месец възлиза на едва 0,6 на сто.