Икономиката на еврозоната през 2009 година се свива с 4% през 2009 година, основно заради понижения износ и липсата на инвестиции. Това е записано в годишния доклад на Европейската централна банка, представен от вицепрезидента на банката Лукас Пападемос. Като риск в документа е посочено и по-ниското потребление, въпреки че икономическата активност в еврозоната тръгна нагоре, макар и с бавни темпове през втората половина на 2009 година.
В основата на това възстановяване са значителните макроикономически стимули и мерките за укрепване на финансовата система. На това се дължи и оживлението, което наблюдаваме в световен мащаб. Правителствата в еврозоната се надяват, че ръстът на икономиката ще продължи и през 2010 година и 2011 година. Прогнозите на анализаторите от ЕЦБ съвпадат с тези очаквания.
По отношение на движението на цените от банката отбелязват значителното намаление на инфлацията - до 0,3%, спрямо 3,3% през 2008 година. Причината за това са стабилните цена на петрола и суровините като цяло. През март 2010 година обаче вече се наблюдава известно раздвижване на цените - годишната инфлация е 1,4% след 0,9% през февруари, основно заради поскъпването на енергийните ресурси. Като цяло обаче очакванията са, че до края на тази година индексът на потребителските цени ще се променя бавно и ще остане в границите на 2%.
Като проблем за по-бързото възстановяване на икономиката на еврозоната от ЕЦБ посочват високата безработица.
Банката посочва още, че фискалната политика на страните в еврозоната също трябва да се следи внимателно. Заради финансовите стимули публичните дефицити в страните в монетарния съюз се покачват от 2% през 2008 година до 6,3% през миналата година. 13 държави са обект на бюджетна процедура от страна на ЕС. Тази година всички членове на валутния съюз планират дефицит около 3% от брутния вътрешен продукт. Според одобрените стабилизационните програми обаче подобрение на фискалните позиции може да се очаква едва през 2011 и 2012 година.
Големите различия в размера на бюджетните дефицити в Европа могат да породят липса на доверие в състоянието на публичните финанси и да ограничат ръста на икономиката, предупреждава още докладът.