На пресконференция след края на днешното заседание на ЕЦБ, на което централната банка запази без промяна основните си лихвени ставки, гуверньорът Марио Драги отново подчерта, че основните лихви ще останат в настоящите ниски, или в по-ниски нива за продължителен период от време.

В същото време ЕЦБ направи слаба възходяща ревизия на своята прогноза за икономическия растеж в еврозоната през тази година и намали леко своите очаквания за растежа през следващите две години.

Екипът икономисти на ЕЦБ вече залага на растеж на БВП на еврозоната от 1,7% през настоящата година - малко над предишна прогноза от юни за повишение с 1,6 на сто. За 2017-а и 2018-а година обаче банката вече очаква икономическия растеж от по 1,6% спрямо юнска прогноза за повишение на БВП през всяка една от следващите две години с 1,8 на сто.

Централната банка остави без промяна своята прогноза за анемично повишение на инфлацията с едва 0,2% през тази година, понижи леко очакванията си за инфлацията през 2017-а до 1,2% от 1,3% и продължава да залага на нейно ускоряване до 1,6% през 2018-а година. Това означава, че дори през 2018-а година инфлацията в еврозоната ще остане под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 процентни пункта.

Шефът на банка Марио Драги отбеляза, че на днешното заседание не е била обсъждана възможността за удължаване на програмата за "количествени улеснения", въпреки че редица икономисти очакваха ЕЦБ да обмисли подобен ход.

В момента ЕЦБ не е необходимо да предприеме допълнителни действия, тъй като нещата не са се променили достатъчно, въпреки малко по-слабите икономически перспективи. За сега промените не са толкова съществени, че да оправдаят взимането на решение за действие. Ние смятаме, че нашата парична политика е ефективна, отбеляза "Супер Марио". Той обаче добави, че управителният съвет се е съгласил единодушно по отношение на основната задача за достигане на заложените инфлационни цели.

Въобще не стои въпросът, дали ЕЦБ има желание, капацитет и способност да действа, ако е необходимо, посочи Драги и изрази задоволство от факта, че трансмисията от променените лихви към реалната икономика работи по-добре от всякога. Промяната на лихвените ставки беше незабавно отразена от кредиторите и кредитополучателите, посочи той.

Според него обаче провежданата от ЕЦБ политика би работила още по-добре, ако отделните правителство в еврозоната започнат да провеждат някои от необходимите структурни реформи.