По време на втората среща за годината, на която ще се определят политиките на финансовата институция, президентът на Европейската централна банка Марио Драги ще направи 11-ти опит да редуцира заплахата от дефлация в еврозоната, категорични са икономисти, анкетирани от Bloomberg. Към момента ръководената от Драги институция е предприемала действия на 10 от общо 47-те проведени срещи, откакто италианецът беше избран на ръководната позиция, припомня изданието. Въпреки това месечната инфлация във валутния блок спада трайно от ноември 2011 г., когато достигна 3,05% на годишна основа. За покачването на индекса на потребителските цени не спомогна и редуцирането на основния лихвен процент по депозитите до негативно равнище.
Резултатите от проучването показват, че според анализаторите ЕЦБ ще действа решително, за да избегне сценария от месец декември, когато високите очаквания на инвеститорите не бяха задоволени и спомогнаха за масовото разпродаване на акции на фондовите борси. „Драги няма да иска да разочарова пазарите отново“, коментира главният анализатор за Европа в Nordea Markets Холгер Сандте. „Не мога да си представя, че и конвенционалните, и неконвенционалните мерки могат да бъдат използвани един далечен ден твърде безпроблемно. Но в момента непосредствената грижа пред ЕЦБ е да възпре риска от покачване на дефлацията“, допълва той.
Почти три четвърти от икономистите очакват банката да увеличи размера на програмата за количествени улеснения в четвъртък, а всички от запитаните с изключение на един са на мнение, че освен това ЕЦБ ще намали допълнително и лихвения процент по депозитите, който в момента е -0,3%. Очаква се той да бъде редуциран с още 10 базисни пункта до -0,4%. Две трети от респондентите са на мнение, че централната банка ще въведе двустепенен лихвен процент за търговските банки (при който за различните финансови институции са в сила различни нива на лихвения процент) или подобна система, чрез която ще се опита да редуцира спада на печалбите на банките, който заплашва размера на кредитирането във валутния блок.
Сред експертите, които смятат, че програмата за количествени улеснения ще бъде увеличена, средната прогноза за покачването ѝ е с 15 милиарда евро месечно спрямо текущото ѝ равнище от 60 милиарда евро на месец. Ако крайният срок за програмата за количествени улеснения остане март 2017 г., това ще добави още почти 200 милиарда евро към общия размер на програмата от 1,5 трилиона евро.
Според повече от една трета от запитаните Драги ще продължи срока на програмата и след тази дата, като повечето от тях са на мнение, че новият ѝ краен срок ще бъде последното тримесечие на 2017 г.
Откакто стана президент на Европейската централна банка Марио Драги редуцира лихвените проценти 8 пъти, обяви две дългосрочни програми за кредитиране на търговските банки и програма за количествени улеснения, която беше и увеличена, и удължена поради риска от слабо покачване на цените. Освен това при неговото управление беше създаден спешен план за изкупуване на държавни ценни книжа на затъналите икономики, който към момента все още не е използван.
Въпреки всички тези мерки обаче инфлацията се задържа на отрицателно равнище от -0,2%, а следващата макроикономическа прогноза на ЕЦБ, която ще бъде публикувана в четвъртък, може да сочи, че срокът за връщане към годишна инфлация от 2% ще бъде отложен във времето. Мерките на централната банка, които постигат обратното на таргета към момента, кара някои икономисти да са на мнение, че всъщност действията на институцията вредят на икономиката и в действителност изкривяват относителните цени на микроравнище.
