Правилата на ЕС за обществените поръчки трябва да бъдат опростени, считат европейските депутати в своя необвързваща с нормативната база резолюция.

Според евродепутатите възлагането на обществени поръчки трябва да става не само на база най-ниска предложена оферта, но и на база най-новаторска оферта или на база оферта, която предлага най-големи екологични и социални ползи.

В своя доклад по въпроса докладчикът Хайде Рюле се съсредоточава върху три фактора, които биха улеснили предлагането и изпълнението на обществени поръчки, както и биха повишили ефекта от тях:

- най-изгодната, а не най-евтината оферта - критерият "най-ниска цена" вече не трябва да бъде определящият фактор при възлагането на договори. Според резолюцията, той трябва да бъде заменен с критерия за "икономически най-изгодна оферта" по отношение на икономическите, социалните и екологичните ползи, като се отчитат разходите за целия жизнен цикъл на съответните стоки, услуги или дейности". Това важи по-специално за храната за болници, социални заведения за възрастни хора, училища и детски градини, където качеството и производствени методи играят важна роля.

- паспорт за обществените поръчки – според оценката на доклада настоящите правила за обществените поръчки правят тръжните процедури за договори в Европа тромави и скъпи. За да се намали административната тежест за фирмите, депутатите предлагат създаването в рамките на ЕС на "електронен паспорт за поръчки". Той ще доказва, че притежателят му няма нарушения по отношение правилата на ЕС за обществените поръчки. Други мерки за премахване на административните бариери могат да включват използването на декларации за съответствие и искане на оригиналните документи само от одобрените кандидати или от участника, който е спечелил търга за поръчката.

- по-лесен достъп за малките и средни предприятия - малките и средни предприятия (МСП) печелят само между 31 и 38% от обществените поръчки по стойност, т.е. много по-малко, отколкото техният общ дял от икономиката (52% от общия оборот) подсказва, че трябва да печелят. Затова депутатите смятат, че разделянето на обществените поръчки на части ще даде на МСП по-добър шанс за наддаване. Те също така искат от Комисията да оцени "дали са необходими допълнителни правила при сключването на договори с подизпълнители, например за установяване на верига на отговорност и по-специално, за да се избягва възлагането на част от поръчките на МСП като подизпълнители при условия, по-лоши от тези, приложими към основния изпълнител".

Обществените поръчки възлизат на около 17% от БВП на ЕС. В България обаче между 70 и 85% от провежданите обществени поръчки, проверени от Сметната палата, има открити нарушения - най-често опити за манипулация.