Според публикувания днес доклад за 2009 г. на тема „Заетостта в Европа" текущата криза се отразява много тежко върху пазарите на труда в ЕС и заличава растежа на заетостта, постигнат от 2000 г. насам. Мъжете, младите хора, нискоквалифицираните работници и работещите на срочен договор са най-силно засегнати от свиването на заетостта. Заетостта в ЕС се е свила с над 4 млн. от началото на кризата, въпреки че благодарение на въвеждането на по-късо работно време и други схеми ефектите от нея са до известна степен смекчени. Колкото и да са важни обаче тези краткосрочни мерки, те сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират успешния изход от кризата. Политиките по заетостта трябва да се съсредоточат върху подготовката за прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии.

Владимир Шпидла, комисар по трудовата заетост, социалната политика и равните възможности, каза по този повод: „Докладът показва колко е важно да комбинираме краткосрочните мерки за справяне с кризата с провежданите дългосрочни структурни реформи. Тези реформи са от първостепенно значение за това икономиката и пазарите на труда в ЕС да излязат от сегашната рецесия добре подготвени за бъдещи предизвикателства, и по-специално за прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии."

С оглед на това предизвикателство в 21-вото годишно издание на доклада „Заетостта в Европа" са разгледани задълбочено два основни въпроса за бъдещата политика на ЕС по отношение на пазара на труда: преминаването към заетост и смяната на работното място и последиците от изменението на климата за пазара на труда.

Пазарите на труда в ЕС са по-динамични, отколкото се смята, но дългосрочната безработица остава сериозна заплаха

Европейските пазари на труда показват значителна динамичност през последните години, като всяка година около 22% от европейските работещи сменят работата си. Тази динамичност не се наблюдава само в страните, които обикновено се смятат за „гъвкави", като Великобритания или Дания например, а засяга всички страни от ЕС, въпреки че цифрите варират от 14% за работещите в Гърция и 16% за тези в Швеция до над 25% в Обединеното кралство, Финландия, Испания и Дания. Това изглежда е част от започналото в края на миналия век по-продължително нарастване на броя на преминалите от състояние на неактивност и безработица към заетост в ЕС, което е признак за фундаменталното структурно подобрение на нашите пазари на труда.

Ползите от тази положителна тенденция обаче не са еднакви за всички работещи. Въпреки че броят на дълготрайно безработните е намалял от края на 90-те години на миналия век, този проблем продължава да е сериозно предизвикателство. През последните години близо 45% от всички безработни в ЕС са били такива в продължение на повече от година в сравнение със САЩ, където броят им е само около 10%. След започването на кризата решението на този проблем става все по-наложително. Политиките в подкрепа на преминаването на работещите към заетост, която съответства на принципите на гъвкавата сигурност, са ключов фактор за намаляване на дългосрочната безработица и за запазване на шансовете за наемане на работа.

Политиките за ниски нива на въглеродни емисии ще променят значително структурата на заетостта в ЕС

От гледна точка на пазара на труда усилията на ЕС за преминаване към конкурентоспособна икономика с ниски нива на въглеродни емисии ще се превърнат във важна движеща сила. Въпреки че като цяло крайният ефект от създаването на нови работни места може да не е особено голям, тъй като създаването на екологични работни места и екологизирането на съществуващите работни места ще доведат отчасти до загубата на някои съществуващи работни места, основните структурни промени ще включват преразпределянето на работещите във всички икономически сектори и видове умения.

Поради това изменението на климата и свързаните с него мерки ще са от голямо значение за бъдещото търсене на умения. Поне в началото новите умения, които ще бъдат търсени в икономиката с ниски нива на въглеродни емисии, ще бъдат тези на висококвалифицираните работещи. С навлизането на пазара на новите технологии обаче по-нискоквалифицираните работници също би трябвало да могат да заемат нови работни места, при условие че им се предостави подходящо обучение. Следователно основните елементи, необходими, за да се улесни преходът към икономика с ниски нива на въглеродни емисии, са политиките, акцентиращи върху уменията, с които да се способства за преминаването към нови работни места и за ограничаване на възникването на пропуски или недостиг на умения, наред с адекватен социален диалог.