*Информацията е актуализирана към 17.40 ч.

България и Румъния остават страните с най-слабо разпространение на широколетнов Интернет - с такъв разполагат едва 13 на сто българските и румънските граждани, докато средният процент за Европейския съюз доближава 25. Това гласи годишният доклад на Европейската комисия за състоянието на телекомуникиционните пазари.

За България е отбелязано още, че алтернативните доставчици на широколентов Интернет са изправени пред бариери от основния оператор на мрежата. Подобна констатация има и за фиксираните телефонни линии у нас, за които е записано още, че основният оператор в някои случаи заменя аналоговата връзка с цифрова, която обаче е с по-ниско качество и по-ограничен обхват на услугите.

За мобилните комуникации у нас е отбелязано, че все още цените за разговори между отделните оператори остават високи спрямо средните в Европейския съюз - и че това принуждава някои български граждани да поддържат абонамент при два или три GSM оператора.*

Еврокомисията смята, че след намаляването на състава на Комисията за регулиране на съобщенията от 9 на 5 души, липсва правна сигурност за нейната структура и състав. От Европейската комисия заявяват още, че ще следят отблизо развитието на съдебните процедури около конкурсите за първите мултиплекси в България, за да гарантират спазване на принципите за прозрачност и недискриминация, предаде БНР.

* В отговор на тези твърдения от "М-тел" и "Глобул" се обединиха около мнението, че българските потребители плащат значително, често в пъти по-ниски цени на мобилни услуги от тези в повечето страни от ЕС. Двамата телекома се обединяват и в критиките си спрямо "фактическия монопол на БТК в няколко сегмента от пазара, вкл. фиксирани телефонни услуги, DSL достъп и достъпа до пасивната инфраструктура, преносимостта на фиксираните номера". Като причина за статуквото е посочено бездействието от страна на Комисията за регулиране на съобщенията.