Само 6 на сто от хората са съгласни лично да внасят повече от настоящата си здравна осигуровка. Съществува огромно недоверие, че вдигането на осигуровката ще реши въпросът с доплащането. Българинът предпочита да има средства и да доплаща, вместо да дава допълнително за осигуровка.

Това показват резултатите от национално-представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на министерството на здравеопазването и представено днес на конференция, на която ведомството обявява идеите си за реформи в здравния сектор.

81 на сто от хората искат повече контрол в изразходване на средствата и повишаване качеството на лечението. Желанията са допълнителни фондове да се конкурират помежду си, да има лични електронни карти, участие на пациентите при плащането на дейностите от НЗОК и др.

Хората са склонни да приемат здравна застраховка /изследването не отчита задължителна или доброволна застраховка/, но при гарантирано премахване на доплащането, сочат данните. Няма склонност да има нова застраховка, ако не се премахне доплащането.

Тези, които най-малко вярват в системата и не мислят, че властите са способни да премахнат нерегламентираните плащания - около 18 на сто, искат легализиране на доплащането.

Обществото е на ръба на крехкия оптимизъм – 51 на сто още вярват, че може да има нов модел, който да е от полза за общество и съсловие, отбеляза директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. И призова да бъде използван този крехък оптимизъм, който лесно може да се разпилее.

Хората очакват обвързване на личните вноски с обема на здравни услуги, които ползват. Ако не се постигне такова обвързване, отсега може да предвидим, че и един друг здравен модел, би довел до подобни неособено добри показатели, които имаме, коментира Димитрова.

Нова тенденция, която отбелязват социолозите, е желанието за по-съвременно, високо специализирано лечение, с модерна апаратура и добре обучени качествени специалисти. Ако допреди години акцентът беше в искания за повече болници и пряк достъп, в момента желанието е за иновативна, високо специализирана помощ, отбеляза Боряна Димитрова.

Второто настояване на хората е да имат възможността да използват съвременни лекарства, като самите те настояват да се проследява ефекта върху лечението.

Социолозите събират и анализират данните, както от свои проучвания, така и на ЕВРОСТАТ. И отбелязват, че България е с един от най-високите дялове на доплащане – смята се, че е около 47 на сто, за разлика от средно за ЕС от 15 на сто. Годишно българите дофинансират системата с около 2 милиарда лева при 4 700 000 000 лв. публичните разходи от бюджета. Това прави около 30 на сто е прякото финансиране, отбеляза Боряна Димитрова.

Според данните България е на първо място с най-висок брой хоспитализации за ЕС, значително над средното. Причини за смъртност са същите като ЕС, но е много по-висок дялът на сърдечно-съдовите заболявания, следвани от онкологичните. Така че високият процент на хоспитализации не се отразява на степента на смъртност.

Българите са най-критични по темата за равен достъп до качествено здравеопазване, осигуряване на добро качество на лечението, стимулиране на хората да се осигуряват върху реалните си доходи. Солидарното осигуряване и осигуряване на достойни доходи за медицинските специалисти също са сред темите, по които има силно негативни становища.

"Проучването и много изследвания и публикации преди него показват едни и същи проблеми, разнобоят е в предлаганите решения. Решенията рядко са сходни, има огромна палитра от противоречиви идеи. Така че от полза за всички би било да се формулират и да се търси обединение около сходни решения", отбеляза Боряна Димитрова.