Коалиция "За да остане природа в България" подкрепят мораториума върху новите проекти за строеж на инсталации от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България. Това стана ясно по време на пресконференция днес, предаде Агенция "Фокус". Природозащитните припомниха, че основните проблеми при изграждането на ВЕИ са, че не са извършвани качествени оценки за въздействие върху околната среда и не са направени качествени оценки за съответствие с "Натура 2000".

Според Стойчо Стойчев от БДЗП налице са  драстични нарушения - например, дадено е разрешение за изграждане на ВЕИ в близост до гнезда на орел.

Срещу България е открита наказателна процедура от страна на Европейската комисия във връзка с изграждането на ВЕИ. Според еколозите мораториумът е законовият начин да се преразгледат решенията за изграждане на ВЕИ и да се влезе в рамки, защото досега се работи на парче и има нарушаване на европейското законодателство. ВЕИ не трябва да се изграждат за сметка на биологичното разнообразие, смятат те.

Андрей Райков от Сдружение за дивата природа - "Балкани" обясни, че мораториумът се подкрепя от еколозите заради това, което се случва с реките. Според него предстои застрояване на реките Марица, Янтра и Искър. Това ще доведе до неизпълнение на рамковата директива за реките, обясни той.

Според еколозите, в борбата с изменението на климата е важно да се опазват естествените горски масиви и земеделските земи. Горите, освен че са защитени, са подложени на изсичане и се превръщат в индустриални зони. Еколозите подчертаха, че не може да се допусне изсичане на гори и унищожаване на земеделски земи за изграждане на индустриални зони.

България е като двор за машини втора ръка. В Европа има перки за ветрогенератори, които не увреждат птиците, а в България се използват най-старите технологии и то втора ръка. Това съобщи от своя страна адвокат Свилен Овчаров от „Зелени адвокати".

Според еколозите трябва да има данъчни утежнения за използването на втора ръка ВЕИ-технологии, както е при използването на старите автомобили. Адвокат Овчаров обясни, че в България има перки с височина на пилона 100 м и диаметър на перката - 60 м, като скоростта в края на перката е 300 км/ч и това освен че е опасно за птиците, е опасно и за населението.

В момента се водят дела срещу изграждане на ВЕИ и минивецове на планински реки, които не са включени в "Натура 2000", но са под защита.

Еколозите обясниха, че в България ветропаркове от 2, 3 и 4 поколение никой не е виждал.Те добавиха, че имат спечели 4 дела, а по останалите се чака заради проблем със срока за обжалване.

Междувременно от Българската фотоволтаична асоциация припомниха, че общата площ на земеделските площи в България е около 50 млн. декара, от които около 30 млн. декара са обработваеми площи Най-масовата категория земя е IV категория, като I и II категория представляват около 2% от обработваемите площи.

В позицията на БФА, която е подкрепена от експертни мнения на НЕК и ДКЕВР, се посочва, че реалният пазар на фотоволтаични инсталации в България за следващите 5-10 г. е приблизително 1 800 МВ инсталирана мощност. При нужни около 30 дка. на инсталиран мегават, това прави площи в размер на около 54 000 дка. или под 0.002% от земеделските площи в България и под 0.005% от обработваемите площи.

Тези данни са валидни при хипотеза, че за инсталиране на фотоволтаици ще бъде използвана само обработваема площ - без покривни инсталации и инсталации върху земя, подлежаща на рекултивация и индустриални терени. Това, разбира се, не е така и използването на подобен тип площи предстои да бъде допълнително поощрено. От тук следва, че процентът на използвани обработваеми земи ще е още по-малък от 0.005%.

Буди недоумение желанието да се ограничи промяната на предназначението на земеделски земи за изграждане на централи от ВЕИ, докато в същото време продължават да се променят статути и да се вкарват в регулация земеделски терени (дори от I-ва и II-ра категория) за изграждането на бензиностанции, търговски и промишлени площи, ваканционни комплекси и т.н., обяснява още от Българската фотоволтаична асоциация.

От там задават следния въпрос: С какво правно основание ще бъде приложена евентуална дискриминационна мярка спрямо ВЕИ, без такава да бъде въведена и за друг тип обекти и дали едно такова решение ще бъде законосъобразно?

Подкрепяйки идеята, че България не трябва да се превръща в лош пример на масовото използване на земеделски земи за ВЕИ проекти, БФА предлага следното:

1. Да се въведат стимули за изграждането на ВЕИ проекти върху покриви, фасади, промишлени терени и земи, подлежащи на рекултивация. За целта обаче следва да се използват пазарни механизми, а не да се налагат спорни ограничения за инсталации от ВЕИ.
2. Да се увеличат ставките за промяна статута на земеделските земи - колкото по-висока категория са те, толкова държавните такси да са по-високи. Така с пазарен механизъм ще бъде ограничена промяната на предназначението на високи категории земеделски земи
3. Да се ограничи промяната на предназначението единствено на заеми I-ва и II-ра категория, които действително са изключително ограничени като площ. Такава да се допуска единствено в изключителни случаи, като това ограничение следва да важи за всякакви строителни дейности, а не само за изграждане на ВЕИ инсталации.
4.  Да се въведат механизми за доказване финансовата обезпеченост на инвестиционните проекти, на база на предложеното от КРИБ авансово заплащане на таксата по присъединяване към енергопреносната/енергоразпределителната мрежа.