Застраховането на катастрофични рискове е изключително сложна материя и изисква съвместнакта работа на експертно ниво и детайлно проучване на чуждия опит. Това съобщи на нарочна пресконференция днес от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).
На първо място трябва да се изготви концепция за налагането на такъв модел, който ще е приемлив за обществото. Той трябва да бъде приет след широко обществено обсъждане с активното участие на застрахователната общност. Едва след това можело да се мисли за законодателни предложения, информира Insmarket.bg.
Въпреки че не обявиха официално становището на гилдията, от АБЗ казаха, че именно обществената дискусия трябва да прецени доколко удачен е вариантът за задължителност на застраховката за недвижими имоти. От една страна задължителният характер на полицата би спомогнал за вдигане на покритието, но в същото време би нарушил основен принцип в застраховането - за доброволността. Според Константин Велев, член на УС на АБЗ, всеки човек трябва самостоятелно да прецени как и до каква степен да се грижи за собствения си имот.
Припомняме ви, че един от основните привърженици на това застраховките на имоти да станат задължителни е министър Лиляна Павлова. По думите й техническите паспорти на сградите също са задължителни, за да може да се знае какво е състоянието на сградата. Министърът тогава обясни още в ефира на Дарик радио: "Законът и в момента казва, за съжаление само за държавната и общинската собственост, това е задължително. Аз смятам, че всички сгради, независимо дали са частна или държавна собственост, трябва да имат задължителна застраховка”.
Не на последно място трябва да се предотврати порочната практика за застраховане на обществени сгради за суми, които са много по-ниски от реалната им стойност. В момента има големи обществени сгради в центъра на София, чиято застрахователна стойност е около 200 хиляди лева. Става дума за училища и различни агенции.
Към момента не се водят никакви разговори с представители на правителството или на ресорни министерства стана ясно на пресконференцията. От АБЗ обаче са готови да откликнат във всеки момент, когато бъдат потърсени за мнения и становища по предложени инициативи.
Около 10 млн. лева ще платят застрахователите за щетите от земетресението в София и Перник от 22 май. Очаква се заявленията за обезщетение да достигнат около 5-6 хиляди. Към момента заведените техният брой е около 3100, които се оценяват на около 5 млн. лв. Това съобщиха още от АБЗ. Според техните данни средното обезщетение възлиза на около 1500 лв.
Председателят на УС на сдружението - Данчо Данчев, посочи, че данните са прогнозни, защото само 10 от 20 компании са подали данните си.
Застрахователни експерти все още посещават адреси на пострадалите от трусовете в столицата и Перник и правят огледи. Няма статистика каква част от застрахованите имоти са частни.
По повод земетресението със сила около 5,9 по скалата на Рихтер и щетите, което то е породило, в началото на месеца кметът на София обясни: "Имаме първоначални огледи на експерти с данни за щети около 1,3 млн. лева. В детската градина във Владая е започнат спешен ремонт на покрива. Започнахме и обстойните огледи, но те изискват време, там срокът е един месец, който аз съм дала. По правилата на комисията срокът за оглед е три месеца". Според данните на министър Цветанов щетите на обществените сгради в Перник се оценяват на 3 млн. лв.
Няколко дни по-рано кметът на общината Росица Янакиева съобщи, че възстановяването на щетите от земетресението ще струва над 20 милиона лева, но експертите тепърва ще уточняват сумата. "От вчера общината подготвя документите, необходими на междуведомствената комисия за по-бързо задоволяване на нуждите на най-тежко пострадалите 50-60 домакинства", каза градоначалникът.
Припомняме ви, че силно земетресение разтресе София и района на Западна България малко преди 3 ч. на 22 май. В следващите няколко часа бяха усетени и няколко вторични по-силни трусове.
По данни на Геофизичния институт на БАН два силни труса за разлюлели страната - първият е точно в 3 часа и силата му е от 5,8 по Рихтер, а вторият - 4,7 по Рихтер само около 2 минути по-късно. В първия час имаше няколко нови труса, като най-силният е от 3,3 по Рихтер в 3:43 часа. Останалите са между 2 и 3 степен по Рихтер. Информацията за най-силния трус и неговият магнитуд беше противоречива. Според данни на Американския геофизичен институт земетръст е бил със сила 5,8 по Рихтер. От Европейския средиземноморски сеизмологичен център информират пък за магнитуд от 5 по скалата на Рихтер.
Епицентърът на земетресението е на 20-25 км югозападно от София и на 6 км западно от гр. Перник. Земният трус е бил усетен най-силно в югозападната част на страната.
