"Усвояването на терасите и бутането на стени е недопустимо. По този начин отслабваме конструкцията на сградата. Това се правеше масово, когато някои колеги по една или друга причина казваха, че дадени стени не са носещи. Но в една масивна сграда, особено по долните етажи, не можем да кажем, че някой тухлен зид от 25 см не е носещ. Той оказва своето полезно действие към сградата. Неговото премахване отслабва при всички положения носимоспособността на сградата при сеизмични влияния", обясни пред economic.bg инж. Атанас Ангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерните консултанти.

По повод продължителността на живот на панелните блокове и сега действащата наредба, според която той е 50 години, инж. Ангелов казва, че той може да бъде значително удължен при правилната експлоатация на сградата и полагане на нужните усилия за отстраняване на конструктивни проблеми, ако има такива. Основният проблем в България обаче е, че се прави саниране без цялостно обследване на сградата.

Говорим за липсата на т.нар. технически паспорт на сградата. Последно наредбата, която регламентираше тази паспортизация, както и обследванията на сградния фонд, бе променена през 2021 г. от бившия служебен регионален министър Виолета Комитова. Според тогавашните изчисления издаването на технически паспорти би струвало на всеки собственик в жилищна сграда между 200 и 1000 лв. След негативната обществена реакция тогава, Комитова обяви, че това е излишна процедура, която натоварва бюджетите на хората. Сега обаче има "вратичка", която според инж. Ангелов дава възможност за поетапно въвеждане на паспортите, без да се утежнява бюджетът на хората.

В момента кампанията за подобряване на енергийната ефективност изисква всички сгради, които кандидатстват за енергийна ефективност, да имат такива паспорти. Дали ще се въведе за целия сграден фонд, зависи от регионалното министерство, но вървим в правилна посока, казва инж. Ангелов.