Прогнозата за ръст на БВП на България през 2012 г. се намалява от 2.6% на 1.5%, става ясно от последния тримесечен анализ за икономиката на страните от Централна и Източна Европа, подготвен от анализаторския екип на "УниКредит". Очакванията са още за свиване на износа и негативен натиск върху пазара на труда.

Основната причина за занижаване на прогнозата за ръста на БВП са сигналите за влошаване на перспективите пред икономиката на еврозоната, както и неочаквания рязък спад на инвестициите в България през третото тримесечие на тази година.

Обективно погледнато, предизвикателствата пред възстановяването на българската икономика остават непроменени спрямо тези посочени в предишния тримесечен анализ на икономиката от септември. Това са свиване на външното търсене в комбинация с бавно намаляване на финансовата задлъжнялост на корпоративния сектор и бавно възстановяване на пазара на недвижими имоти и пазара на труда, се казва в анализа.

Анализаторският екип очаква през 2012 г. допълнителен натиск за свиване на баланса на корпоративния сектор. Освен това влошаването на външните условия не само ще ограничи износа, но също така се очаква да изложи на риск процеса на стабилизиране на пазара на труда, който започна да се оформя в средата на 2011 г.

Експертите на банката смятат, че България ще избегне повторна рецесия, тъй като балансът както на публичния сектор, така и на сектора на домакинствата, остава силен, докато външното търсене намалява, но все още е далече от срива, наблюдаван в началото на 2009 г.

Според доклада завръщането към по-нормални темпове на растеж на българската икономика ще бъде постепенен процес, които ще се развива през следващите две или три години.

Данните за БВП на България през третото тримесечие на годината показват, че икономиката започва да страда от ескалацията на глобалните рискове. БВП се повиши с едва 0.3% на тримесечна и с 1.6% на годишна база въпреки някои еднократни положителни фактори като силната реколта от зърнени храни и резултатите на летния туристически сезон.

В анализа се посочва още, че най-обезпокоителен е спадът в брутното капиталообразуване с 13.5% на тримесечна база при положение, че в три последователни тримесечия преди това този показател отчиташе ръст.

„Големият спад на брутното капиталообразуване в най-голяма степен се дължи на ескалацията на дълговата криза в еврозоната, което кара българските компании да заемат защитна позиция, замразявайки инвестиционните си планове и трупайки високо ликвидни активи, за да могат по-лесно да посрещнат нуждите си от външно финансиране", смятат икономистите.

По отношение на сектора на домакинствата очакванията са и те да останат предпазливи, като продължат да поддържат завишени нива на спестяване, които ще потискат потребителските разходи. Опасенията са, че забавянето на растежа в Европа ще повлияе негативно не само на износа, но и на пазара на труда.

Капиталовите потоци бяха подложени на нов натиск през третото тримесечие на тази година. Входящите потоци от портфейлни и преки чуждестранни инвестиции достигнаха едва 159 млн. евро, докато другите източници на финансиране (включително салдото по статията пропуски и грешки) отчетоха втория най-голям тримесечен отлив на средства от началото на кризата в размер на 1.1 млрд. евро. Но продължаващите положителните тенденции в текущата сметка (излишък от 1.4 млрд. евро) в крайна сметка направиха възможно резервите на централната банка да нараснат с нови 470 млн. евро през третото тримесечие на 2011 г.

Положителна новина е, че през октомври банковият сектор в България успя да ограничи зависимостта си от външно финансиране до 4.1% спрямо предкризисния връх от 17.3% през ноември 2008 г., изчислени за съотношението на нетните външни пасиви спрямо общите пасиви.