От законодателна гледна точка най-голямата грешка или най-голямото действие срещу енергетиката на България е приемането на промените в закона за енергетиката през 2015 г., както и поправките в закона за ВЕИ и за енергийната ефективност. 

Не трябваше да се разделя КЕВР - на енергиен и воден състав, но при един и същи бюджет. Важни решения се вземат в намалена бройка експерти, да не говорим, че комисията заседава изцяло по административни въпроси. На практика проблемите на енергетиката се решават от 5 човека, вместо от 7, а във ВиК- от 3-ма - това означава риск от корумпиране на съответните комисари. 

А влиянието на председателя на комисията и още 2-ма члена се засилва неимоверно, защото те участват и в двете подкомисии, което предполага една неравнопоставеност сред колегите им. Бяха наложени и много неблагоприятни промени, свързани с търсенето на възможност за ограничаване вредното влияние към ВЕИ-та. При тях тази рестрикция също бе наложена неравнопоставено и то само за малките централи. Те бяха най-много орязани, а техните собственици или повечето от тях сега са в процес на фалит. 

Същото се отнася и за високоефективното комбинирано производство. Там трябваше да се вземат редица мерки, но те не бяха взети. Изборът на новата комисия на КЕВР беше направен така, че той се превърна в изцяло политико-корпоративен орган. Да не забравяме, че в НС бяха избрани две временни комисии - първата, енергийната, на депутата от ПФ Валери Симеонов, която не свърши никаква работа за почти 2 г. се дискредитира. В тази комисия докладът беше подписан с особено мнение от всички нейни членове, включително и от председателя, но не доведе до никакви резултати. 

Другата комисия беше за фактите и обстоятелствата около АЕЦ „Белене”, която също няма да постигне абсолютно нищо, тъй като парламентът има да решава много сериозни проблема. Става въпрос за начини да се заметат много от трудностите около централата под масата. 

А какво направи или не направи правителството на Бойко Борисов за българската енергетика? На първо място - по арбитража за АЕЦ „Белене” след като се знаеше, че бяха платени аванси за невалидни договори, т.нар. анекси, със споразумения или без, защо срещу тези пари се изработваше оборудване? Знаеше се предварително, че това дело по този арбитраж не можеше да бъде спечелено. Ами защо тогава още първото правителство на Борисов, а и след това, не се опита да постигне някакво споразумение с „Атомстройекспорт” още преди да е взето решението от арбитража, а трябваше да се дадат 65 млн. за адвокатски услуги, една част от тях дадени на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков? 

Втори проблем на правителството - те отказаха и на практика не пожелаха да нотифицират закона за ВЕИ и договорите за 2-те американски централи пред ЕК. Това означаваше, че те трябваше да отправят питане до ЕК има ли държавна помощ и какво трябва да се направи в тези договори и в закона. При това положение ЕК беше длъжна да отговори в двумесечен, а не както сега, след жалбата ни - без предвиден срок за отговора. 

ЕК продължава все още да изучава тези въпроси, а и, да си го признаем, под влияние вероятно на различни лобита в самата нея, с което се отлагат решенията. Като говорим за пропуснати възможности - не бива да забравяме влиянието и спирането от българското правителство на договора за „Южен поток“. Премахването на тази възможност за изграждането му и непоследователността на кабинета. Продължава и досега неяснотата за новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“ - кой ще ги строи, ще ги строи ли изобщо, ще има ли преговори, с кого? Пречи се по всякакъв начин на изграждането на нова ядрена мощност там. Това са неща, които не би трябвало да се пренебрегват.