Снимка: Дарик радио

Гарантирането на газовите доставки е в центъра на двудневната Среща на върха „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство", която се провежда в София. Днес следобяд тя събра държавни ръководители и представители на 29 държави, ключови за производството, транзита и потреблението на природен газ, предаде Българската национална телевизия.

На форума президентът Георги Първанов предложи да се създадат Европейски енергиен регулатор и Обсерватория на енергийната общност с център в София. Той изрази надежда, че участниците на срещата ще демонстрират воля за ускоряването на проектите "Южен поток", "Набуко" и терминалите за втечнен газ.

България даде терен за диалог между страни, от които зависи енергийната сигурност на Европа - от черноморския и каспийския регион, през Балканите до Евросъюза, Северна Африка и Близкия изток. Срещата протича без личното присъствие на Путин, но с участието на председателя на Еврокомисията Барозу, пратеника на Обама по енергийните въпроси и емира на Катар - държавата, която до години ще държи една трета от световното производство на газ. Форумът наложи общ език, в който най-често споменаваните думи бяха "сигурност на доставките", "разнообразяване на източниците и трасетата". А най-горчивият спомен - газовата криза от януари.

Според българския президент е необходимо ясно разграничаване между политиката, която определя законите, регулацията, която определя механизмите, и бизнеса.

Георги Първанов се застъпи за свободния достъп на трети страни до транзитната инфраструктура и за прозрачност на договорите.

"Недопустимо е сигурността за едни да е причина за сигурността на други участници в пазара. Енергийната сигурност се основава и на информацията за газовите пазари и потоци", заяви президентът

За засилване на прозрачността и доверието Първанов предложи създаването на Обсерватория на енергийната общност, която освен страните от Евросъюза да включи държавите от Югоизточна Европа, Черноморския и Каспийски регион, Близкия Изток и Северна Африка. Тя ще наблюдава газовите, нефтените и електроенергийните потоци.

Президентът предложи създаването и на още една институция. "Създаването на европейски енергиен регулаторен орган, независим от изпълнителната власт и от участниците в пазара, става все по-наложително. Този орган ще създаде повече гаранции за интеграцията, функционирането и развитието на пазара по единни правила", заяви държавният глава.

Създаването на тези органи е част от новата политика на инвестициите по цялата верига - от източника до потребителя, която президентът лансира днес. Според Първанов тя се налага, защото капацитетът на газопроводите не е достатъчен, мрежата е стара и няма разнообразие в източниците и трасетата.

По думите на Първанов интересите на европейската енергийна сигурност налагат нов подход за създаването на единен регионален и европейски пазар с регионални енергийни борси и проекти. Той изрази волята на страната ни за работа със съседите - на Балканите, Източното Черноморие, Кавказкия регион и Близкия Изток.

Енергийната политика на Европа предвижда стратегически партньорства, както на регионално, така и на световно ниво, допълни той.

Да се демонстрира ясна политическа воля за реализирането на „Набуко" и „Южен поток". Всички тези проекти и терминалите за регазификация на втечнен газ трябва да са приоритет през следващите години, каза още президентът Георги Първано, предаде Агенция „Фокус".

Европейският съюз ще инвестира 3.75 млрд. евро в енергийни проекти. Това каза от своя страна председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. Така той се надява да се активизират строителството на енергийна инфраструктура и да се постигне разнообразяване на трасетата и източниците. По думите на Барозу сред тези проекти влиза развитието на възобновяеми енергийни източници, енергийни мощности в атомната енергетика, производство на енергоефективни продукти, както и редица инфраструктурни проекти.

Инициативата на ЕС за достигане на 20% дял на възобновяемите енергийни източници, 20% намаляване на въглеродните емисии до 2020 година е много важна и се вписва в контекста на енергийната сигурност, счита председателят на ЕК.

"Един от нашите приоритети е Южният газов коридор. Очаквам с нетърпение да видя напредък по него. Енергийната сигурност или както бих я нарекъл - енергийната солидарност - не спира на националните граници, не спира на границите на Европейския съюз", заяви Барозу.

Грузия подкрепя диверсификацията на източниците на природен газ, с което се избягва зависимостта от Русия. Това каза от своя страна президентът на Грузия Михаил Саакашвили. По думите му страната е сред малкото, които не са пострадали от газовата криза в началото на годината, най-вече благодарение на Азербайджан.

Според Саакашвили между Русия и Грузия е било налице неразбирателство както на политическо, така и на равнище енергоресурси. Въпреки това Грузия е готова да подкрепи всякакви енергийни проекти.

Турция играе стратегическа роля по отношение на географското си положение за доставките на газ. Страната има политическата воля на най-високо ниво за изпълнение на проекта „Набуко" и играе активна роля при преговорите за постигане на споразумението по него. Това каза президентът на Турция Абдуллах Гюл. Турският президент подчерта важността на изграждането на връзки от Арабския свят към Европа.

Изграждането на терминали за втечнен газ на Черно море трябва да се разглежда в контекста на струпване на плавателни съдове в Турция в момента, което може да е заплаха за околната среда, коментира Гюл.

Министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко каза, че Русия няма никакви задължения да осигурява кредитиране за "АЕЦ" Белене". Изразили сме готовност тогава, когато се обсъждаше началото на проекта, и тази готовност винаги сме я подчертавали и сме заявявали, че сме готови да осигурим такова финансиране, посочи Шматко. Той отговори на журналистически въпроси в рамките на Енергийната Среща на върха, предаде БТА.

Шматко припомни, че от самото начало Русия е получила подобно искане от официалните български органи за възможностите за начало на преговори за предоставяне на кредит. Смятам, че това е добър сигнал, допълни министърът. Той отбеляза, че окончателното решение за експортно кредитиране ще се реши след консултации, включително и с руските финансови органи. Въпреки че Русия усеща отражението на финансовата и икономическа криза, тя ще подкрепя проекта при условия, които са икономически обосновани и имат стимулиращ характер, каза министърът.

В отговор на въпрос дали икономическата криза би променила финансовите параметрите на проекта, Шматко каза, че е необходимо да не се допусне по някакъв начин нещо да окаже влияние на строителството на централата. Ако се натрупа повече неяснота за проекта, може да има сериозни загуби, засега ни се отдава да контролираме ситуацията и смятам, че положението на пазара на строителни материали и на оборудване ще помогне най-малкото да не допуснем увеличаване на разходите, коментира министър Шматко.

Той припомни, че почти 30 на сто от стойността на централата според договора трябва да остане в България. Това означава, че български фирми трябва да доставят основните строителни материали и че на обекта ще работят български работници.

"Разглеждаме възможността за предоставяне в това число на бриджово финансиране за 2009 г., за да не спира строителният процес", каза в отговор на въпрос министърът. Той допълни, че руската страна очаква, че в най-близко време от България ще постъпят питания за предоставянето на такова финансиране и въпросът ще бъде разгледан. Министърът изрази оптимизма си, че като минимум ще бъдат направени опити да се намерят тези средства, за да продължава да се развива проектът.

България и Гърция ще си сътрудничат при осъществяването на инфраструктурни проекти, които ще допринесат за подобряване на енергийната сигурност на двете държави и на страните от Югоизточна Европа и ЕС. Това е една от областите на сътрудничество между двете държави, залегнали в меморандума за разбирателство между министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и министъра на развитието на Гърция Костис Хадзидакис. Двамата подписаха документа в рамките на днешния форум. На подписването бяха премиерите на Гърция и България Костас Караманлис и Сергей Станишев.

Приоритетни проекти и за двете държави са изграждането на междусистемен електропровод "Марица изток" - "Неа Санта", проектът за доставка и транзит на природен газ "Южен поток", проучванията за развитието на двустранните и регионалните газопреносни системи, както и други проекти, допринасящи за гарантирането и диверсификацията на доставките, като изграждането на нова газова междусистемна връзка от България до гръцката национална газопреносна мрежа, построяването на терминал за втечнен природен газ, проучване на възможностите за доставки на газ за България чрез терминала "Ревитуса", възможности за изпълнение на проекти за доставка на втечнен природен газ с кораби.

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу и българският премиер Сергей Станишев разговаряха в края на първия ден на енергийната среща в София по различни въпроси. Един от тях беше за още компенсации за България за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй". Барозу остави отворена възможността за получаването евентуално на още пари, но подчерта, че това решение трябва да бъде взето единодушно от страните членки.

Премиерът Станишев се похвали, че България е влязла в кризата в по-добро състояние, отколкото други европейски държави, но добави, че планът за действие на правителството за справяне с нея трябва да се нагажда постоянно, в зависимост от обстановката, съобщи Дарик радио.

Станишев обърна внимание и на продължаващите реформи. „В четвъртък например бяха приети важни промени в Закона за съдебната власт, които ще засилят реалния капацитет с магистрати, следователи, работата на досъдебната фаза на производството, което ще доведе, вярвам, до постигането на още по-добри резултати", каза българският министър-председател.

За пореден път Барозу обяви, че резултатите от реформите са видими, но добави, че промените трябва да продължат с бързи темпове. Европейската комисия ще изпрати през май и юни свои експерти в България, които да участват в подготовката на мониторинговия доклад през лятото.

Що се отнася до още компенсации за спрените козлодуйски блокове, Барозу каза: „Ще направим оценка на българското искане и ще разгледаме възможностите - в контекста на отпускането на допълнителни средства - по време на междинното преоценяване на финансовите перспективи. При представените от премиера Станишев много важни аргументи ние ще вземем сериозно искането и ще направим всичко по силите ни в позитивен дух. Но искам да отбележа, че крайното решение зависи от страните членки, не от Комисията".

*Информацията е актуализирана в 21:15