Създалата се около Корпоративна търговска банка (КТБ) ситуация предизвика сериозни дискусии, като основен въпрос в тях беше гарантирането на влоговете на клиентите на финансовата институция. Според законодателството у нас те са гарантирани до 196 хил. лв. Оказва се обаче, че има някои вратички, които изключват това при определени обстоятелства.
Един от обсъжданите варианти, след като в края на юни месец КТБ беше поставена под специален надзор от Българската народна банка (БНБ), се свеждаше до това част от средствата в банката да бъдат прехвърлени в Креди Агрикол, а за самата нея да се стартира процедура по несъстоятелност.
При подобен сценарий законовите норми предвиждат Фондът за гарантиране на влогове да гарантира пълното изплащане на сумите по депозитите на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Към тази сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка (БНБ) за отнемане на лиценза. Управителният съвет на Фонда определя банката, която ще възстановява парите.
Независимо дали депозитите са в левове или в чуждестранна валута, сумата на гаранцията в левове трябва да е равна на стойността на влоговете, заедно с лихвите по тях. Изчисляването на размера във валута е според левовата равностойност по курса на БНБ към началния ден на изплащане на гаранцията.
Този ден трябва да бъде обявен от централната банка в срок не по-късно от седем работни дни преди старта на изплащането в поне 2 централни ежедневника като то започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението за отнемане на лиценз. При “изключителни обстоятелства” фондът може да удължи срока с не повече от 10 работни дни.
В случай, че клиент има задължения към финансовата институция, която е обявена в несъстоятелност, то дълговете му ще се приспаднат от размера на гаранцията.
Според закона обаче има няколко варианта, при които Фондът не изплаща гарантираните размери на влоговете. Към тези изключения влизат депозитите на лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия.
Същото се отнася и за акционери с повече от 5% от гласовете в общото събрание на акционерите в банката, членове на управителния и надзорния съвет, на съвета на директорите и на органите за вътрешен контрол, на одиторски предприятия, извършващи действия в банката. Това се отнася и за съпрузите и роднините по съребрена линия на посочените по-горе лица.
Към изключенията влизат и влоговете на банки, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка, както и на финансовите институции, застрахователите, пенсионните и осигурителните фондове, инвестиционние посредници, на държавата и на държавните институции, както и на общините.
Има три различни варианта в случай, че средствата за изплащане на всички защитени средства във Фонда са недостатъчни. Първият от тях е той да задължи банките да преведат авансово годишните си премийни вноски като за база се взема последният ден на предходния месец.
Вторият вариант гласи увеличаването на годишната премийна вноска, която в момента е 0,5 на сто от общия размер на влоговата база за предходната година. Максималният допустим размер не може да надхвърля 1,5%.
Последният възможен начин за осигуряване на средства е чрез заеми, които може да са няколко типа – от български и чуждестранни банки, както и от държавния бюджет след съответно решение на Народното събрание, информира „24 часа“.
Възможен начин за обезпечаване на тези заеми е с гаранция, издадена от държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски.
Около 2,1 млрд. лева има в момента във Фонда за гарантиране на влогове. Предварителните отчети на специалисти показват, че нужните пари за покриване на депозитите в КТБ са около 3,7 млрд. лева. Тази сума ще е нужна, ако БНБ отнеме лиценза и поиска банката да бъде обявена в несъстоятелност. Това ще стане най-рано през септември, когато приключва специалният надзор над институцията. Възможно е обаче той да бъде удължен.
Все още неясна остава съдбата на влоговете над 196 хил. лв. Има предложения те също да бъдат възстановени, като се прехвърлят в дъщерната на КТБ “Креди Агрикол”, а тя да бъде одържавена.
