Няма нищо страшно в това механизмът за сътрудничество и мониторинг да продължи да действа в България и след края на третата й година като член на Общността. Около това мнение се обединиха участниците в днешната конференция: "България в ЕС: Две години по-късно и пътят напред".

Заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Жак Баро не се нае с точен срок за това кога този механизъм ще престане да действа. Той допълни, че Общността не желае да налага предпазна клауза на страната в областта на правосъдието и подчерта, че механизмът има за цел да накара България да изпълнява своите задължения като член на Общността.

Баро увери, че междинният доклад на ЕК за напредъка на страната в областта на правосъдието, който ще бъде публикуван през февруари, ще бъде обективен. Еврокомисарят също така обясни, че един от проблемите в тази сфера в България остават съдебните процедури, които са прекалено бавни и тромави и позволяват на лица от организираната престъпност да останат на свобода.

Очаквам докладът за напредъка на България да бъде с по-мек тон. Въпреки това ми се струва невъзможно да се очаква докладът да е положителен. Това обясни от своя страна главният прокурор Борис Велчев.

"Престъпниците не са тайна у нас, методите им - също, и е въпрос на време, да получат заслуженото наказание“. Осъдителните присъди наистина са най-ясният резултат за работата на прокуратурата уточни Главният прокурор. В България те не са рядкост - 95% от делата завършват с осъдителни присъди, но провал на обвинението по едно знаково дело и оправданието по едно знаково дело може да засенчи ефекта от другите процеси, които стигат до присъди", допълни Велчев.

Той не пропусна да похвали полицията, специалните служби и прокуратурата. Велчев обясни, че реактивността на трите институции е много добра и те се възползват от всеки повод, колкото и незначителен да е той, за да приключат с някое дело. Всичко това има огромен превантивен ефект, подчерта главният прокурор.

Според Велчев приоритет в работата на прокуратурата трябва да бъдат престъпниците, които използват силови методи и насилие, разпространяват наркотици и ерозират бизнеса.

Той призова да бъде прието законодателство, което да ограничава предпоставките за извършване на престъпления, да увеличава прозрачността, да гарантира публичния контрол върху администрацията и начина, по който тя харчи средства.

Тезата, че в българската съдебна система все още има сериозни проблеми, въпреки реформите, беше подкрепена и от представителя на Институт "Отворено общество" Иванка Иванова. Тя се позова на данни на Центъра за либерални стратегии, според които едва около 1% от всички дела в страната завършват с оправдателни присъди. Според нея този факт, придружен с многото разрешителни за подслушване, които не се ползват за целите на следствието, водят до чувство на обреченост у защитата на обвиняемите по различни дела.

Иванова припомни също така, че през тази година предстои смяна на ръководството на Висшия съдебен съвет. Експертът обясни, че ако по-голяма част от сегашното ръководство остане на постовете си, това ще значи че нищо в съдебната система не се променя.

По време на днешното събитие беше отчетено, че България е успяла да се впише добре в Европейската общност по време на първите на две години от членството си. В същото време обратният процес - вписването на Общността в България, все още не е завършил и предизвиква сътресения.

Тезата беше доразвита от програмния директор на Центъра за либерални стратегии Антоанета Праматарова, която обясни, че Европейският съюз не може да служи като механизъм за награждаване и санкциониране. Тя добави, че Общността се е доказала пред обикновените хора в страната и ги е накарала да разберат, че не само европейските пари са важни, но и българските такива.

България трябва да спре да мисли и да започне и да действа. Следващите няколко години за икономиката й, както и за тези на останалите страни по света, няма да са никак леки. По тази причина трябва да бъде намерена фигура в съдебната система на страната, която да обедини различните „острови хора" и те да започнат да работят заедно за бъдещето на страната. Това призова от своя страна еврокомисарят по защита на потребителите Меглена Кунева.

Тя добави, че в момента страната плаща икономическата цена за реформите, които все още не е направила, а що се отнася до тези, които са вече факт, тя „бере плодове”.

България е страната-членка на ЕС, която беше най-силно засегната от газовата криза. Това ще се отрази най-вече на новите чуждестранни инвестиции, на които главно разчита икономиката ни в сегашния момент. Това обясни по време на събитието председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Иво Прокопиев. Той обясни, че този факт ще навреди на имиджа на страната като надеждна инвестиционна дестинация и сигурен партньор.

Преговорите между Русия и отделните страни-членки на ЕС са изчерпани. Непосредствените очаквания на българския бизнес са, че на европейско ниво ще бъдат договорени компенсации. Нашето разбиране е, че България трябва да се присъедини еднозначно към тази позиция. Тя трябва да окаже натиск, за да получи компенсации от Русия и Украйна за спрените доставки на „синьо” гориво, обясни още Прокопиев.

Той също така се обяви за това Европейският съюз час по-скоро да постави на дневен ред намаляването на енергийната си зависимост от Русия. В тази връзка, според него, трябва да бъде изработена обща политика за енергийна сигурност на ЕС. Тя трябва да предвиди конкретни действия за създаване на общ европейски газов пазар.

Бизнесът е силно обезпокоен от енергийната зависимост на страната и свързаните с нея рискове. Това не се отнася само до доставките на природен газ. Става въпрос за цялостна зависимост на българския енергиен сектор, включваща и бъдещите газопроводи, които са насочени срещу създаването на единен европейски газов пазар, каза още председателят на КРИБ.

В заключение той обясни, че ръководената от него организация е изключително резервирана към отварянето на вече затворените реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Според Прокопиев затварянето на реакторите е било политическата цена, която България е платила за членството си в Европейския съюз. Той добави, че отварянето на реакторите ще попречи на възстановяването на добрите отношения между България и Европейския съюз.