Днес (29.04.09) американският президент Барак Обама „чества” първата значима дата в своето управление – 100 дни начело на САЩ, предаде EUobserver.

За този период политиката на Обама спрямо Източна Европа остава твърде мътна и доста бели петна трябва да бъдат запълнени, смятат мнозина анализатори. Това е факт въпреки по-директния подход на сегашната американска администрация и визитата на Обама в Европа.

По отношение на Източна Европа Обама не е направил нито едно ясно изявление за положението в Украйна, в Грузия и в Молдова. „Доста хора спекулират, че Барак Обама ще остави ЕС и Русия да се оправят в този регион, но аз не бих бил сигурен. Той все още формира екипа си”, коментира Майкъл Емерсън, член на Центъра за европейски политически проучвания.

Досега единственият конкретен ангажимент на Обама в Източна Европа е свързан с Армения. Миналият петък (24.04.09) американският президент направи изявление по случай Международния ден за солидарност с арменския народ, като мъдро не употреби думата „геноцид” по отношение на убийствата на арменци от османските турци преди повече от век. С това, обаче, той наруши обещание, дадено по време на предизборната му кампания и показа колко важна ще е Турция за САЩ както по отношение на Ирак в частност, така и на Близкия изток като цяло.

Засега не е ясно докъде ще доведе и новият подход на Вашингтон спрямо Русия, макар първите сигнали да са положителни. На 1 април Обама и Медведев обявиха намерения да намалят драстично ядрените си арсенали, което е разглеждано като голям успех, но въпросът с енергийната сигурност в региона и на ЕС остава отворен и сложен за разрешаване. Той, обаче, не е считан за приоритет от американската външна политика.

Меденият месец с ЕС също изглежда приключи. Макар Обама да описа като „положителна” априлската си визита в Европа, европейските лидери показаха нежелание да осигурят всичко, което американският президент поиска. Особено разочароващо за Вашингтон е нежеланието да се отделят повече войници от ЕС за Афганистан.