Мнозинството български граждани определят икономическата ситуация в страната като лоша, но с тенденция към подобряване; всеки втори е по един или друг начин засегнат от кризата; доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава високо; оценките за управлението на правителството се влошават; подкрепата за ГЕРБ спада, но остава висока в сравнение с останалите партии.

Това показват данните от национално-представително проучване на общественото мнение, осъществено от екип на Институт "Отворено общество" - София през февруари 2011 година, представени на пресконференция на тема "Динамика на общественото мнение в условията на икономическа криза".

Изследването проследява въздействието на кризата върху различните социални групи, както и динамиката на икономическите и политически нагласи в обществото.

Кризата влияе най-силно на трудовия пазар под формата на загуба на доходи и работни места. Всеки втори заявява, че е по един или друг начин засегнат, като най-зле са хората на средна възраст (до 2/3 от анкетираните), а най-малко засегнати са тези над 60 години (1/3).

58% от анкетираните определят положението в страната като "непоносимо" и смятат, че икономическата ситуация се е вложила през изминалата година. Забелязва се обаче тенденция на постепенно нарастване на дела на тези, които виждат подобрение на ситуацията (повишението е от 6% на 13%) и постепенно намаляване на тези, които смятат, че икономиката продължава да се влошава (намаление от 39% на 31%).

Продължават да нарастват и позитивните очаквания за икономическото развитие на страната. За последните две години броят на хората, които очакват подобряване на ситуацията през следващите 12 месеца се е увеличил трикратно - от 9% на 28%, докато делът на очакващите по-нататъшно влошаване е намалял почти двойно - от 55% на 30%. През февруари най-голям е делът на хората, които не очакват промяна - 33%.

Опасенията от по-нататъшно рязко увеличаване на безработицата са намалели повече от два пъти - от 44% на 19%, и са достигнали нива, съпоставими с тези от времето преди кризата.

Доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава високо. Мнозинството от анкетираните не одобряват евентуална смяна на българския лев с еврото (45% на 34%).

Oбществото категорично смята, че са необходими специални мерки от страна на държавата за противодействие на кризата, но остава разделено в отношението си към конкретните антикризисни мерки на правителството.

Оценките за управлението се влошават, като за първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов (41%) надвишават позитивните (36% от анкетираните). 52% от анкетираните смятат, че правителството действа хаотично. Над два пъти по-малко (24%) са хората на мнение, че управляващите имат ясни позиции и действат организирано и целенасочено.

43% от анкетираните предпочитат да се пенсионират по-късно, но с по-голяма пенсия, вместо по-рано, но с по-малка пенсия (36%). 57% от хората изразяват категорично несъгласие със закриването на болниците в малките населени места, дори и в случаите, когато те не отговарят на стандартите.

Едва 20% от запитаните смятат, че ГЕРБ са способни сами да осъществят мерките срещу кризата. Мнозинството (45%) са убедени, че се нуждаят от подкрепата на друга политическа сила.

За една година електоралната подкрепа за ГЕРБ спада от 33% на 28%, но това не води до увеличаване на подкрепата за останалите партии в страната. Засега ефектът се свежда до нарастване на броя на заявилите, че няма да гласуват - от 37% на 42%.

ГЕРБ остава притегателен център в дясното пространство. 35% от запитаните смятат, че сродни партии трябва да се обединят около ГЕРБ, докато само 12% са на мнение, че на страната е необходима дясна алтернатива, различна от ГЕРБ.