Българската икономика е понесла катастрофални загуби от кризата със спирането на доставките на руски газ, като последиците от нея са равносилни на тези от терористична атака. Това съобщи българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров в интервю пред агенция "Ройтерс", цитирано от БГНЕС.

Димитров отказа да прогнозира с колко ще намалее растежът през първото тримесечие на годината, но заяви, че страната е изправена пред загуба на работни места, на приходи, пазари и обществена стабилност. „Последиците за българската икономика са катастрофални“, заявява Димитров.

„Това стана в разгара на икономическата криза и доведе до драматични резултати за България“, допълва той.

България, която е почти напълно зависима от руските газови доставки, е една от най-тежко пострадалите от спора за цената на газа между Москва и Киев, в резултат на който бяха прекратени всички газови доставки за Европа през територията на Украйна, отбелязва "Ройтерс". Най-малко 250 големи български индустриални компании, които не са получавали доставки на газ от 6 януари, са регистрирали преки загуби в размер на 170 милиона лева (113 милиона долара), заявява министърът. Освен това те са изправени пред по-голямата опасност да загубят пазари за износ.

„Именно заради това ние заявявахме, че газовите доставки трябва да бъдат незабавно възобновени, защото всеки ден носи огромни загуби“, съобщава Димитров. „Загуба на работни места, на пазари, на приходи, на обществена стабилност...Именно заради това последиците приличат много на тези след терористична атака“, категоричен е той.

България няма достъп до никакви алтернативни пътища за доставка на газ и беше принудена да ограничи доставките на близо 400 големи индустриални фирми заради ограничените вътрешни резерви. Десетки компании, включително произвдители на торове, химически продукти и метали, бяха принудени да затворят врати, а стотици трябваше рязко да ограничат производството.

Запитан за въздействието върху икономическия растеж през първото тримесечие, Димитров заяви: „Растежът със сигурност ще се забави, но в момента не съм в състояние да дам точна прогноза, защото трябва да изчислим последиците и загубите“. Икономисти съобщиха още преди газовата криза, че растежът ще намалее под 2-3% спрямо 6% през миналите години, тъй като потреблението в страната започва да намалява заради затягането на условията за получаване на кредити, отбелязва "Ройтерс". Вчера ЕК съобщи, че Полша, Чехия, България и Румъния ще избегнат рецесията. Тя допълни, че растежът в България тази година ще бъде 1,8%.

България иска от ЕС да й позволи да отвори отново двата ядрени реактора от съветски тип заради катастрофалните загуби, причинени от спирането на руските газови доставки, допълва още Димитров пред "Ройтерс".

„Газовата криза не е природно бедствие, това е политически удар отвън и като член на ЕС ние имаме право да искаме политически компенсации и солидарност от страна на Евросъюза“, заявява Димитров. „Справедливо е... да поискаме пускане на реакторите като финансова компенсация за огромните загуби, които претърпяхме“, допълва той.

България затвори в края на 2006 г. два 440-мегаватови реактора от единствената си ядрена централа в Козлодуй, което беше поставено като условие пред членството й в ЕС. Мнозинството от българското население, за което АЕЦ Козлодуй е национална гордост, се противопоставя на затварянето, отбелязва "Ройтерс".

Димитров заявява, че затварянето на реакторите преди изтичането на оперативния им живот е политическата цена за членството на България в ЕС и няма нищо общо със сигурността им. Той каза, че София иска да се възползва от член в договора за присъединяване, според който реакторите могат да бъдат пуснати отново, ако икономическото положение значително се влоши. „Ние няма да отворим отново реакторите, ако не получим разрешение от Европейската комисия“, заявява Димитров.

Социологически проучвания показват, че 70% от населението иска реакторите да заработят отново. Хиляди хора подкрепиха миналата седмица тяхното отваряне, припомня "Ройтерс".