За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в рамките на събитието на ИАНМСП и Български иновационен форум “Новата европейска иновационна стратегия: Възможности и предизвикателства”, чиито домакин и партньор е София Тех Парк.
Събитието бе открито от еврокомисарят по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел, от министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов и от изпълнителния директор на ИАНМСП Бойко Таков и събра над 300 гости – представители на иновационната екосистема, академичните среди, сред които председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, както и ректора на Софийски университет “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков.
“Бюджетът на европейската програма е за колосалните 10 млрд. евро като от нея може да се възползват и българските иноватори”, заяви еврокомисар Габриел.
Еврокомисарят отбеляза, че водеща инициатива в рамките на Новата европейска иновационна програма в следващите три години е Европа да има един милион таланти в сферата на deep tech иновациите. Чрез програмата може да се предоставя на държавите членки, на регионите, на новаторите инструментите, да създаде онези условия, които са необходими за ускоряване и укрепване на иновациите.
Затова и програмата ни ясно заявява две основни цели: от една страна искаме Европа да бъде лидер в новата вълна от иновациите, така наречените deep tech, и от друга страна Европа да заяви лидерство със своите таланти, своите региони, в ключови области, които ще носят полза на гражданите, и които, в международен план, ще позволят партньорствата да са основани на реципричност, на споделени ценности и това да не бъде само едно добро пожелание, отбеляза Габриел.
Новата иновационна програма се съсредоточава върху пет водещи инициативи, всяка една от тях с конкретни действия. Както знаете за нас е много важно да продължим да мобилизираме институционални и други частни инвеститори, за да подпомогнем разрастването на европейските стартиращи предприятия, сподели още еврокомисарят.
От своя страна министър Пулев заяви, че пари за иновации има.
“Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) работи. Само по линия на Министерството на иновациите и растежа (МИР) по ПВУ до края на годината за микро-, малките и средните компании има предвидени 600 млн. лв. с основен фокус – иновации. Освен осигуряване на необходимия ресурс, работим приоритетно и по друга ос – стратегическо партниране по темата за иновациите. От най-големия фонд на ОАЕ идват у нас в края на седмицата, именно тук в София тех парк, за партньорства с български иновативни предприятия.
Министър Пулев подчерта големия успех на първата отворена в България мярка за бизнеса по ПВУ, по която се кандидатстваше до 21 септември. „Над 2500 фирми кандидатстваха, а очакванията ни бяха за около 1300 проектни предложения. 260 млн. лв. ще получи малкият и среден бизнес за иновации и модернизация по нея“, заяви на форума Пулев. Той информира още, че до дни се отваря и втора процедура по ПВУ – за ИКТ решение и киберсигурност. Тя е с бюджет 30,6 млн. лв. и с мярката предприятията ще могат да си направят уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, системи за управление и др. Българските компании могат да получат грантове от 3000 лв. до 20 000 лв., като няма да се налага съфинансиране, стана ясно още от думите му.
„Предстои да отворим за кандидатстване и третата мярка за бизнеса по ПВУ – тя е за изграждане на ВЕИ за собствено производство и съхранение на енергия (фотоволтаици и батерии) с бюджет 200 млн. лв., а четвъртата е за иновации, развойни дейности и интелектуална собственост с общ бюджет от 120 млн. лв.“, каза още министърът.
“От наша страна Агенцията менажира Национален иновационен фонд, а също така компаниите могат да се възползват от “Програма ЕВРОСТАРС”, където проекти изпълняват компании от различни държави в
условия
на трансгранично партньорство”, каза Таков, като допълни, че често намирането на финансиране за реализиране на различни проекти зависи от находчивостта на самите предприятия.
“Ние насърчаваме предприятията и чрез търговски мисии, както и участие в едни от най-големите търговски изложения в света. Също така организираме и обучения – те разбира се целят по-скоро да запалят искрата и предприемаческия дух у МСП чрез различните теми, които засягаме”, допълни той.
Нашите ученици и студенти печелят международни състезания, а нашата грижа е да ги задържим и да им дадем възможност да се развиват. Това каза министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Министърът открои и въпроса за финансирането – в стратегиите се предвижда за наука и развитие България да инвестира 1% от БВП, но засега публичните средства за целта са едва 0,25% от БВП. Общо инвестициите у нас за наука и иновации са 0,7 % от БВП, докато в Европейския съюз средното равнище е 2,2% от БВП. По думите му във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост е необходимо да бъде разработен нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Законът трябва да очертае елементите на екосистемата за научни изследвания и иновации в страната и да регулира отношенията между участниците в нея.
Събитието продължи с панела на Български иновационен форум: Възможности за България чрез механизмите на Новата европейска иновативна програма, в които участие взе Управителния съвет на БИФ: Моника Станишева, Президент на Борда на директорите на Dir.bg, Кристина Ескенази, Председател на Биотехнологичен и здравен клъстер, Марияна Хамънова, Изп. директор на Cleantech България, и Милена Стойчева, Изп. директор на Junior Achievement България и Член на борда на директорите на EFFF (European Female Founders Forum).
Наред с тях на сцената излязоха още ръководителят на отдел „Иновационна политика и достъп до финансиране“ към ЕК Андраш Инотай, директорът на Европейския институт по иновации и технологии Мартин Керн, Кийт Секуейра от Европейския иновационен съвет, както и Антоанета Кръстева, директор на Главна дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ към ЕК и други, които говориха за свързване на иновационни екосистеми, ангажиране на таланти, подобряване на съществуващите политики, регулаторни рамки и достъп до финансиране за иновации.