Забравете за "черния лебед" на Насим Талеб, през 2023 г. вероятно по-често ще става дума за "сивия носорог" на американката Мишел Укър и то особено в разговори за енергетика и поскъпване на живота.
Почти 90% от 37 икономисти, анкетирани от "Файненшъл таймс", смятат, че еврозоната - основният търговски район за България - вече е в рецесия и мнозинството от тях прогнозират свиване на БВП през цялата следваща година. Очакванията им са почти неуловимо под нивото на стагнацията - свиване от 0.01%, но са 3-4 пъти по-мрачни от тези на Европейската комисия и Европейската централна банка.
Основната причина са високата инфлация и потенциалният недостиг на енергия, които ще намалят производството и ще се отразят на пазара на труда. Особено при риска Русия да спре окончателно вноса през Украйна и България и вероятността през 2023 г. да се повтори цикълът с трескаво търсене на природен газ за следващия отоплителен сезон с поредна фаза на адаптиране на бизнеса и още по-намалено търсене от потребителите.
Същите потребители, които в поредното месечно допитване на ЕЦБ през октомври, публикувано преди две седмици, казаха, че растат очакванията им за инфлацията догодина - до медианен показател от 5.4%. Според 14 хил. души от шестте най-големи икономики в еврозоната инфлацията ще остане над 3% до края на 2025 г. (при целеви годишен показател на ЕЦБ от 2%). Инфлацията в зоната е около 10% тази година и намаляването ѝ няма да се ускори преди средата на 2023 г. От ЕЦБ обръщат внимание, че песимизмът на потребителите се запазва, независимо от очакванията им за рецесия и изоставане на доходите им от темпа на поскъпване - механизъм, който иначе намалява инфлацията.
Какво общо има "сивият носорог" на Мишел Укър с тези очаквания за продължителна висока инфлация?
Терминът от 2013 г. описва не внезапни и изненадващи събития, които Талеб нарече "черни лебеди", а такива, които е много вероятно да се случат, появяват се постепенно след поредица от предупреждения и видими признаци, че се задават или вече се случват, имат голямо въздействие, но биват игнорирани или омаловажавани твърде дълго време. Когато политици и лидери не успяват да се справят със заплахи преди те да излязат от контрол, реагират твърде бавно и късно и с действията си често удължават кризата, има класически случай на "сив носорог":
- Високата цената на газовата и енергийна зависимост от Русия, която сега Европа плаща, беше известна от години.
- Вдигането на лихвите в еврозоната трябваше да започне месеци по-рано и по-решително.
- Търговските банки щяха вече да са оскъпили ипотечните и потребителските кредити и да охладят бума в строителството и цените на жилищата.
- Правителствата трябваше да ограничат изливането на милиарди, предвидени за помощ за излизане от шока от пандемията, но всъщност засилили проблема, защото бизнесът се беше възстановил и без тях.
ЕЦБ вдигна тази година лихвите с 2.5 процентни пункта и се очаква да продължи с нови стъпки през новата година. Икономистите, анкетирани от "Файненшъл таймс", очакват вдигане на цените в еврозоната с 6% през 2023 г. и с 2.7% през 2024 г. (прогнозата на ЕЦБ е за 6.3% 3.4%). В същата анкета се прогнозира повишаване на заплатите със средно 4.4% догодина (5.2% прогноза на ЕЦБ), което очевидно е под темпото на поскъпване за 2023 г.
Какви мерки предприема Европа:
- Министрите на енергетиката на страните от Европейския съюз се споразумяха за таван на цената на газа в целия блок. Ограничението може да бъде задействано от 15 февруари 2023 г., но има доста критики за ефективността и дори за смисъла му.
- Долната камара на парламента на Германия прие законодателство на стойност около 100 милиарда евро за ограничаване ефекта вурхе сметките за електроенергия и газ за домакинствата и индустрията от януари. Правителството се съгласи да национализира вносителите на газ Uniper и Sefe.
- Правителството на Унгария и работодателите от частния сектор се споразумяха за 16% увеличение на минималната заплата за следващата година.
- Румъния ще увеличи държавните пенсии с 12.5% от януари.
- Чешкото правителство одобри ограничаване на цените на електроенергията и природния газ за големи компании на същото ниво като цените за домакинствата и малките фирми, които вече са в сила. За големите индустриални потребители помощта е до 80% от потреблението през предходните три години, за да бъде стимулиран едрият бизнес да пести енергия.
- Португалия ще ограничи увеличението на регулираната цена на електроенергията през следващата година до 3.3% за около 1 милион домакинства и малки предприятия
- Словакия ще постави таван на цените на енергията за домакинствата през следващата година.
- Кабинетът на Испания одобри ипотечни облекчения за повече от 1 милион уязвими домакинства и още 10 млрд. евро енергийни помощи.
- Италия планира да похарчи около 21 милиарда евро през следващата година за облекчаване на разходите за енергия.
- Великобритания обяви нова версия на съществуващия таван на сметките за енергия и каза, че ще повиши пенсиите и социалните помощи в съответствие с инфлацията.
- Франция напълно национализира енергийната група EDF. Правителството ще ограничи повишаването на цените на електроенергията и газа за домакинствата с 15% през следващата година и помага на затруднените малки и средни фирми.
- Полша ще ограничи цените на електроенергията за малки предприятия, болници и домакинства през 2023 г. и ще увеличи два пъти минималната заплата.
- Хърватия постави таван на цените на електроенергията до март.
Проблемът засяга всички водещи развити и развиващи се икономики - според прогнозата на Организацията за иконоическо сътрудничество и развитие (ОИСР) потребителските цени в Г-20 ще достигнат ръст от 8% в края на тази година и инфлацията ще остане 5.5% догодина. След болезнената и "поликризисна" 2022 г. ни очаква една неприятна и може би мрачна 2023 г., казват анализатори.
Източник: "Дневник"
