Заключителен семинар по проекта за мониторинг на Черно море се проведе във Варна. Семинарът е част от финансирания от Холандското правителство проект "Подпомагане на Басейнова дирекция за Черноморски район за прилагане на Рамковата Директива за водите по отношение на мониторинга на крайбрежните морски води". Целта на програмата е изпълняване на мониторинговите програми, съгласно европейските стандарти.

В рамките на проекта са се провели 10 мисии с холандски консултанти, практическо обучение за вземане на морски проби и методическо обучение в Холандия.
В семинара взеха участие представители на министерствата на околната среда от България, Холандия и Румъния, от американското посолство, както и експерти от басейновите дирекции, регионалните лаборатории към изпълнителната агенция, институтите по Океанология и по рибарство и аквакултури, дирекция "Морска администрация" и неправителствени организации.

Програмата е продължила две години и е на стойност 400 хил. евро. Това заяви директорът на Басейнова дирекция - Черноморски район Венцислав Николов.Той сподели още, че благодарение на този проект е начертана схемата по която да се прави задължителния мониторинг на Черно море.

"Програмите се остойностиха и вече има финансова яснота по отношение цената на проучването. Оказа се, че половината от цената на мониторинга е заплащането на наетият кораб, който прави проучванията. Използвахме "Академик", като ни бяха направени и големи отстъпки.", заяви още Николов.

Стана ясно още, че е направено пълно изследване, което досега не се е осъществявало с което са проверени физико-химичните и биологичните показатели. Директорът на БДЧР каза още, че от следващата година България е задължена да провежда постоянен контрол и за целта има 23 мониторингови пунктове , като 17 от тях са в едномилната крайбрежна зона, a останалите са в дванадесетмилната. Пунктовете представляват определени координати, на които изследващият кораб спира и взема проби от водата на различна дълбочина. От взетия материал се прави средна проба, която дава информация за състоянието на водата. Новото е че за първи път се вземат проби и от седиментите или утайките от дъното.

"Заключението на мониторинга до сега е, че в момента състоянието на морската вода е добро. По данните които взехме за Черно море от преди 30 години, когато се предполага , че е било по-чисто направихме референтни условия. Това са бази за сравнения от който изследванията тръгнаха. Оказа се, че морето не е по-чисто от тогава, но е в пъти по-добро от състоянието си преди 20 години, когато индустрията и селското стопанство са били в разцвета си и са били основните източници на замърсяване", сподели Николов, като допълни, че в момента основното замърсява на Черно море идва от реките Дунав, Днепър и Днестър. От тях много фосфати и нитрати попадат в морската вода, а това предизвиква така нареченото цъфтене или видимото замърсяване.

От сега нататък на тези 23 пункта ще се провеждат ежегодни изследвания, като всяко от тях ще се прави на различен период от време в рамките на годината в зависимост от спецификата на самото изследване. Това е минимумът, който се изисква Европейската комисия пред която трябва да се докладват резултатите от проучванията.

Стана ясно, че в рамките на провеждания мониторинг Черно море е било разделено на водни тела спрямо които се прилагат различни мерки. Някои от тях са били оценени като рискови. Такива са Варненския и Бургаския залив. Николов уточни, обаче че рискът не се изразява в това, че са опасни за хората, а че при тях е наложително да се постигне определен статус по отношение на състояние и финансиране в срок до 2015 г.

Директорът заяви, че двата залива са различни екосистеми и не могат да се сравнят с другите водни тела, тъй като са натоварени антропогенно и при тях се прилагат други мерки за изследвания. Според него в момента няма основание да се смята, че задълженията ще се изпълнят в рамките на поставения срок. /Днес+