За първи път в страната кредитите на „вечните длъжници“, които с години не могат да се издължат на кредиторите си, ще могат да бъдат отписвани. Това ще става по определен ред, описан в проект на Закон за защита при свръхзадълженост на физическите лица, по-известен като закон за частния фалит.

В момента проектът се подготвя от Министерството на правосъдието и до края на седмицата трябва да бъде внесен за обсъждане в Министерски съвет, съобщава в. „Преса“. Основният принцип, заложен в закона, е че човекът ще изплаща само дълговете, които реално може да погаси с имуществото и приходите си.

Един от мотивите е, че много често заради свиване на пазара на труда, влошени условия за малкия и средния бизнес и др., голяма част от гражданите не могат да си плащат кредитите. В такава ситуация по закон хората отговарят за дълга с цялото си имущество. За разлика от търговските дружества, ако то не стигне за погасяване на дълга, борчът си остава и върху него се трупат лихви и неустойки.

В проектозакона е предвидена специална процедура за освобождаване от неизплатимите дългове. Така затъналият в заеми трябва да обяви пред съда, че е „свръхзадължен“ и не може да погаси дълга си. За целта той трябва да декларира цялото си имущество и доходи и така ги предоставя „на разположение“ на кредиторите.

От този момент нататък длъжникът трябва да съхранява декларираното имущество и да декларира всички новопридобити активи, както и да внася в особена сметка всеки доход извън жизненонеобходимите средства и вещи, които са защитени по закон.

От съотношението между активите и пасивите на длъжника трябва да е безспорно ясно, че задълженията му не могат да бъдат погасени при осребряване на цялото имущество плюс „разумно очакваните доходи“ през следващите три години.

Друго условие, за да бъде допусната защита на „вечния“ длъжник , е той да е добросъвестен и да не е изпадал в умишлена свръхзадлъжнялост. Нито пък да е харчил с широки пръсти. Защитата на длъжниците ще бъде поета от съотвените районни съдилища. Истинността на декларираните обстоятелства обаче ще се проверява не от съдиите, а от кредиторите.

Предвижда се също така и създаване на особен регистър в Агенцията по вписванията, в който ще се обявява молбата за защита на длъжника, както и имотната му декларация с всички актуализации на имущества и доходи. Три години след обявяването на молбата оставащите задължения ще се отписват.

Така 10 години след обявяването на молбата за защита, длъжникът ще е с ограничени права. Той няма да може да бъде учредител на търговски дружества, нито да участва в управителни органи и надзорни съвети. Ограниченията, разбира се, ще отпадат, когато изплати задълженията си.

Законопроектът държи сметка в 3-годишния срок да не бъдат засегнати правата на кредиторите. Чрез особения регистър те ще бъдат информирани за всичко, свързано с имуществото на длъжника. В същото време кредиторът ще може да събира вземанията на задлъжнелия, както и да оспорва други претенции към имуществото на длъжника си.