Длъжниците ще бъдат натоварени с много допълнителни разходи, ако искат да бъдат обявени във фалит. Това гласи позиция на Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) по внесения в парламента проект на нов закон за несъстоятелност на физическите лица. Законът е приет на първо четене и предстои да бъде окончателно гласуван от депутатите.

Законопроектът за личния фалит, внесен от правителството в парламента, е неработещ, производството по него ще бъде бавно, тромаво и не на последно място изключително скъпо за длъжника, заявяват от АЗП. Според асоциацията законопроектът не е написан, за да помогне на добросъвестния длъжник да започне живота си начисто, а за да създаде нова работа на синдици и адвокати без да държи сметка за възможностите на и без това претоварения български съд.

Добросъвестният длъжник има интерес от опростено и бързо съдебно производство. Вместо това са предвидени сложни, тромави и скъпи съдебни процедури, взаимствани от търговската несъстоятелност, което е последното нещо у нас, което трябва да се взима за пример, посочват от АЗП. Всеизвестно е колко дълго продължават делата по несъстоятелност на фирми, колко са големи разноските по тях и колко е ниска ефективността им като удовлетвореност на кредиторите.

Всеизвестно е, че и процедурите по тези дела позволяват непрозрачно и не на най-високата възможна цена да се придобива имуществото на длъжника, поради което делата по несъстоятелност често се използват недобросъвестно от кредиторите, пише в становището на АЗП.

Внесеният в парламента закон предвижда процедурата по обявяване на човек във фалит да бъде движена от синдик, назначен от съда. Предвидено е синдикът да взима по една минимална заплата при съставяне на списък с приетите вземания, извършване на опис на имуществото на длъжника, изготвяне на план за погасяване на задълженията и изготвяне на сметка за разпределение на задълженията. За обществено обсъждане правителството вече е пуснало проект минималната заплата от началото на 2024 г. да стане 933 лв. Това означава, че синдикът за тези четири действия ще получи общо 3732 лв., които трябва да бъдат платени от длъжника.

Освен това при разпродажба на имуществото на длъжника синдикът има право на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на имуществото, пише в проектозакона. Синдикът има право и на допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална заплата. Предвидено е новият закон за личния фалит да не бъде прилаган за хора с малки дългове, а да важи само за тези с борчове над 10 минимални заплати. При новия размер на минималната заплата от 2024 г. това означава, че законът ще се прилага само за хора с дългове над 9330 лв. А за да бъде стартирана процедурата за обявяване в несъстоятелност, длъжникът трябва да има имущество, достатъчно за изплащане на поне 30 на сто от борчовете плюс възнагражденията на синдика. От всичко това става ясно, че само синдикът ще получи от длъжника поне 4820 лв.

Допълнително вероятно длъжникът ще трябва да плаща и на адвокати, тъй като процедурите са доста сложни.

В случаите на висящи производства длъжниците реално ще плащат два пъти за едно и също нещо, обясняват от АЗП. Съдебният изпълнител вече е събрал от длъжника такси и разноски за проучвания, налагане на възбрани и запори, за извършване на описи на имуществото. При влизане в сила на закона синдикът ще трябва да извърши същите действия, а длъжникът ще трябва да ги плати втори път.