Над 300 млн. лв. годишно е щетата за бюджета от заплата в плик, изчисляват от дирекция "Управление на риска" към Националната агенция за приходите (НАП). Преди десетилетие тази сума е била над 400 млн. лв., а през последните години се е стопила с около 100 млн. лв., вследствие на предприети от НАП мерки и икономически фактори, съобщават от приходната агенция.

Най-рисковите сектори, в които е практика да се изплаща част или цялото възнаграждение "под масата", са в търговията на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство. Най-губещи от недекларирания доход остават служителите, които се осигуряват на по-нисък от реалния размер на заплатата си и по този начин се лишават от редица осигурителни права. 

"Ако работник реално получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, загубата за служителя  в следващите 30 години е близо 109 000 лв. В тази сума влизат пенсията, обезщетенията за майчинство и безработица, от които ще се лиши служителят. Освен това, той губи възможност да се възползва от пълния размер на по-високите данъчни облекчения за деца, тъй като те се изчисляват върху заплатата, на която се осигуряват лицата", коментира Николай Петков - директор на Дирекция "Управление на риска" в НАП.

С цел да запознае работниците с рисковете на осигуряването на по-нисък доход, приходната агенция стартира кампания "Заплата в плик". Тя акцентира върху ползите за обществото от доброволното деклариране и внасяне на данъци и осигурителни вноски, а също и на щетите, които причинява недобросъвестното поведение.