Компаниите от строителния отрасъл, както и другите фирми, създаващи временна заетост в рамките на Европейския съюз, ще бъдат принудени да осигурят по-високо заплащане за сезонните работници, които идват от други страни от съюза, според плана за реформа на трудовото законодателство на блока, който вече се оказа изключително според, предаде Financial Times. “Директивата за сезонните работници“, както вече е известна, е част от начините за изпълняване на обещанието на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да гарантира „еднакво заплащане за еднакъв труд на едно и също място“. Директивата ще бъде публикувана в четвъртък, допълват от изданието.
За реформата настояваха няколко държави от съюза, сред които са Франция, Германия и Белгия, според които съществуващата директива за временната заетост в рамките на Европейския съюз може да се използва от работодателите като вратичка за заобикаляне на местното законодателство. На противоположната позиция са държавите от Централна и Източна Европа, според които реформата може да редуцира конкурентоспособността на местните компании, принуждавайки ги да увеличат разходите за труд.
Страните, в които биват наети най-висок брой временни работници от други държави, са именно Германия Франция и Белгия, докато Полша, Германия и Франция „отдават“ най-висок брой работна ръка за други членки от ЕС. През 2014 г. общият брой на сезонните работници в съюза е достигнал 1,9 милиона души според данни на Европейската комисия. Това е увеличение с 10% спрямо година по-рано и с 44% спрямо началото на десетилетието, коментират от комисията.
Съществуващата регулация на сезонния труд попадна под критиките на синдикатите, след като през 2009 г. италианската компания IREM нае португалски и италиански служители за изграждането на петролната рафинерия на Total в Линкълншир. Тогава профсъюзите изтъкнаха, че тази практика подрива обещанието на тогавашния министър-председател на Великобритания Гордън Браун да осигури „британски работни места за британските работници“. В текущия си вид регулацията е приета през 1996 г., а целта ѝ е била да осигури законова рамка за сезонната заетост в страните от съюза.
Анализатори припомнят, че повече от 40% от цялата временна заетост в ЕС е именно в строителния сектор. Други сектори, в които сезонната работа е разпространена, включват земеделието, транспорта и финансовите услуги.
