Снимка: Reuters

Изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов и шефът на руската газова компания "Газпром" Алексей Милер са започнали преговори по искането на България за нов договор за доставка на природен газ. Това съобщи агенция Bloomberg, цитирайки изявление на "Газпром".

Димитър Гогов потвърди пред Mediapool.bg, че в четвъртък се е срещал в Москва с Милер и уточни, че това е бил първият работен разговор след изпратените български предложения за нов контракт през февруари.

"Газпром" е представил свои насрещни предложения и тъй като засега няма съвпадение на позициите, са създадени "два малки екипа, които да обсъдят висящите въпроси".

Има неща, които може да се окажат препъни камък пред сключването на ново споразумение, каза още Гогов, но не пожела да коментира какви са те, тъй като преговорите са на начален етап и не са навлезли в същинската си част.

Пред Mediapool той съобщи, че и на следващия кръг преговори ще се обсъждат количества, цени, такси и срокове за нов контракт. Сред българските претенции са предоставянето на банкови гаранции от страна на "Газпром" в случай на нарушени доставки, както и промяна на формулата за ценообразуването на газа за съответното тримесечие. В момента тарифите се определят според цените напетролаи алтернативните горива за последните девет месеца, искането на София е срокът да се намали на шест месеца.

Въпросът за отпадане на посредниците не е бил повдигнат от нито една от двете страни, уточни шефът на "Булгаргаз".

Според него обаче и двете страни са "позитивно настроени". Нови разговори ще има в следващите няколко месеца, каза Гогов, без да се ангажира със срокове.

България поиска нов директен договор с "Газпром" след януарската газова криза, която остави страната без доставки за две седмици. За отпадане на посредниците се обяви президентът Георги Първанов по време на срещите си в Москва през февруари. Два месеца по-късно, на международния енергиен форум под негова егида в София, Първанов припомни, че е поставил въпроса за пакетно придвижване на договора за газовите доставки и на този за газопровода "Южен поток", който Москва настояваше да се финализира по-бързо.

В крайна сметка България подписа "Южен поток" през май, но нов договор за газовите доставки не се очаква да има в скоро време.

"Газпром" даде да се разбере, че иска да изчака да изтече сегашният договор с България през 2010 г. и да търси директен контакт с потребителите, за да избегне контракт с "Булгаргаз", която Русия счита за посредник.

Първанов декларира желание да отпаднат сегашните контролирани от "Газпром" посредници "Овергаз" и "Винтерсхал", а споразумението да е директно с държавната "Булгаргаз".

Междувременно изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Галина Тошева съобщи, че се подготвят документите, с които България ще кандидатства за отпуснатите по принцип от Европейската комисия (ЕК) средства за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Румъния. За първата са заделени 45 млн. евро, за втората - 10 млн. евро, което е около 1/3 от нужните средства и за двата проекта.

За да се получат парите, до 15 юли в Брюксел трябва да се подадат съвместни апликационни форми. В тях трябва да е посочен обемът дейности, за които се иска европейското финансиране, както и съфинансирането от всяка отделна страна в съответния проект.

Вероятно за връзката до Румъния предпроектното проучване ще се финансира по равно от оператора на българската газова мрежа "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз", а ще се извърши от международен консултант, допълни Тошева. Възможно е той да бъде избран без търг, ако цената на договора е под прага, задължаващ дружеството да обяви обществена поръчка, уточни тя.

За изграждането на газопровода до Гърция още не е решено дали от българска страна ще участва "Булгартрансгаз" или БЕХ като партньор на гръцката държавна компания ДЕПА.

Това ще зависи от необходимите обезпечения за останалата част от финансирането на проекта, която не се поема от ЕК.

Другата част от средствата за двата проекта може да е от собствените бюджети на фирмите, може и да се кандидатства за кредити пред Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

До есента ЕК трябва да се произнесе окончателно за финансирането на двете газови връзки, като условието на Брюксел е до края на 2010 г. предоставените средства да бъдат усвоени по предназначение до края на 2010 г.