Отново държавите членки на Европейския съюз са пред нов тежък конфликт заради мигрантите. Факт, който потвърждава вечното правило, че отлагането на проблемите или замитането им под килима, е лошо решение.
Съветът на ЕС подкрепи предложението на Европейската комисия за реформата на системата за миграция и убежище, което предвижда приемането на 120 000 мигранти годишно. Одобрената вече преговорна позиция се основава на т. нар. задължителен солидарен механизъм. Страните, които откажат да приемат мигранти, ще трябва да платят на приемащите правителства по 22 000 евро на човек.
Компромисното решение трябваше да свали градуса на антимигрантските настроения на източноевропейските държави членки, но стана точно обратното – предизвика гнева на Полша, който започна да се оказва доста прилепчив.
В началото на седмицата правителството на консерватора Матеуш Моравецки обяви, че няма да подкрепи това предложение и ще създаде коалиция в Европейския парламент, за да го бойкотира.
Аргументът на Варшава е, че не е честно поляците да плащат огромни суми с данъците си заради неразумните решения на богатите държави членки ЕС да приеме милиони мигранти, които сега се чудят какво да правят.
„Полша ще блокира решенията по отношение на преместването на мигранти. Приетата от Съвета позиция е краткосрочно мислене, което де факто ще доведе до нарастване на миграционните вълни“, заяви говорителят на правителството Пьотр Мюлер и добави, че
Полша нито ще приема лица, търсещи убежище, нито ще плаща.
Полският посланик в Брюксел Анджей Садош пък смята, че опцията за финансово участие всъщност е „наказание“ за отказа да се приемат мигранти.Тази позиция бе подкрепена и от Унгария. Така че, ако Варшава успее да създаде коалиция срещу предложението, на Брюксел ще му се наложи да търси алтернативи на буксуващия от три години пакт за миграцията.
Важно обстоятелство в случая е, че Германия също е скептично настроена към предложението.
Причината обаче е съвършено друга: правителството на Олаф Шолц е против възможността за откупване и настоява страните да приемат мигранти без условия.
Съвсем в реда на нещата е Берлин да разсели поне част от огромния поток мигранти, които прие след 2015 година.
Политиката на „отворените врати“ на предишния канцлер Ангела Меркел доведе в страната над 1.5 милиона бежанци, а след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. пристигнаха още 1 млн. украински бежанци.
Меркел хранеше илюзии, че мигрантите ще се интегрират и ще започнат както да работят, така и да плащат данъци. Уви, нищо подобно не се случи, защото в огромното си мнозинство мигрантите още са държавна хранилка.
Според официалните оправдания, причините били езиковата бариера и трудната интеграция, но… фактът, че около 10-15 процента от мигрантите си работят и се чувстват пълноправни и пълноценни, говори само едно – че официалните “обяснения” са си най-обикновени оправдания. Въпросът е какво може да бъде направено с останалите 85-90% от мигрантите, които смятат, че Европейския съюз с нещо им е длъжен.
Берлин иска системата “На всички по равно”, което не е феърплей. Полша и Унгария категорично не желаят да участват в решаването на проблеми, в чието създаване не на участвали и затова не искат да се грижат дори за един мигрант.
Брюксел непрекъснато прави опити да насърчи доброволното връщане на мигрантите по родните им държави, но дори и схемата с еднократната финансова помощ, не проработи.
Нищо не се случи и с идеята за сключване на двустранни споразумения със страните по произход, т.е. те си прибират хората, а ЕС им осигурява пари за охрана на границите.
Постигнатите резултати за връщане и презаселване са повече от скромни.
По данни на Съвета на ЕС, в рамките на съвместните схеми за презаселване от 2015 г. насам, е предоставена закрила на над 100 000 души, въпреки че всяка гостоприемна държава членка щеше да получи подкрепа от бюджета на ЕС.
През първата половина на 2022 г. на 179 600 граждани на държави извън ЕС е наредено да напуснат държава членка на ЕС, но само 33 600 са се върнали доброволно по родните си места.
