До края на юли предстои кабинетът да приеме промени в Кодекса за социално осигуряване, научи БТА от социалното министерство, което е вносител на текстовете.
Част от измененията са очаквани, тъй като предварително бяха обсъдени от социалните партньори и на обществени форуми за пенсионната реформа през юни. Има мерки, които предвиждат затягането на контрола върху внасянето на осигуровки, както и обвързването на обезщетенията с реалния принос на осигуряващите се.
Самоосигуряващите се ще могат да се осигуряват авансово само върху минималния осигурителен доход. Според действащото законодателство сега те имат право да избират да се осигуряват върху суми между минималния и максималния осигурителен доход.
В мотивите за промяната се посочва, че тя цели предотвратяването на получаване на обезщетения, които не отговарят на реалните доходи на осигурените. Преди настъпването на даден риск например - бременност или майчинство, жените започват да се осигуряват на максималния доход, за да получават по-високо майчинство, твърдят експертите. При подаването на годишната данъчна декларация при доказване на по-високи доходи, обезщетенията се преизчисляват и получаващите ги си взимат разликата.
Промените предвиждат да се уеднаквят условията за придобиване на право на парични обезщетения, като всички се изчисляват от дванайсетмесечен период, предхождащ възникването на правото. Болничните в момента се смятат върху шест месеца, безработицата за девет, а бременност и раждане - за една година.
Предвидена е възможност за всички безработни да получават половината от размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица за периодите, през които работят на непълно работно време и получават възнаграждение под минималната работна заплата за страната, независимо от основанието, на което е определен периодът на отпуснатото обезщетение.
Премахва се изискването да се дължат осигуровки върху неначислени заплати. В мотивите се отбелязва, че досегашната уредба създава възможност да се ползват осигурителни права, без да са внасяни вноски, а новото предложение цели да се обвърже възможността да се получават обезщетения и пенсии с реалното участие в осигуряването.
Според проектопромените се дава възможност и на докторантите да се осигуряват за пенсия по свое желание и за своя сметка, инфорирмира още БТА.
До 30 юни 2011 година фирмите, самоосигуряващите се и физическите лица, които имат задължения към държавното обществено осигуряване до 31 декември 2010 година, ще могат да ги погасят без лихва, ако изплатят цялото си задължение.
В проектозакона се променят от първи юли догодина условия за пенсиониране. Предвижда се да се запази изискуемата към настоящия момент възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 60 г. за жените и 63 г. за мъжете, но да се увеличи необходимият осигурителен стаж на 37г. за жените и 40 г. за мъжете.
Хората с навършена пенсионната възраст, но недостигащи им до три години осигурителен стаж, ще могат да се пенсионират като за всеки недостигащ месец пенсията им ще се намалява с 0,2 на сто от определения размер или с 2,4 процента на година недостигащ стаж, предвиждат проектопромените. Стимулите за тези, които продължават да работят след навършване на необходимата възраст и стаж за пенсиониране, без да получават пенсия, са три процента годишно към бъдещата им пенсия.
Запазва се възможността за закупуване на стаж за времето на образованието. Тези, които са навършили общата възраст за пенсиониране, но на които не им достига осигурителен стаж, също могат да го закупуват, както и сега, но периодът, за който могат да го направят се намалява от 5 на 2 години.
В мотивите към законопроекта се посочва, че това е направено с цел още по-тясно обвързване на размера на пенсията с реалния осигурителен принос, стимулиране за реално участие в осигурителната система на основание на реална заетост. Поради краткия период, за който могат да бъдат внесени осигурителните вноски, за не повече от 2 години, възможността за разсроченото им заплащане се премахва. В момента хората могат да "изплащат" стажа чрез определени от НОИ ежемесечни удръжки от пенсията.
Предвиждат се промени в начините на изчисляване размерите на пенсиите и превръщането на осигурителен стаж от различни категории. Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на НОИ.
Осъвременяването отчита 100 на сто от индекса на потребителските цени за предходната година, при реален ръст на БВП за предходната година по-малък от 3 на сто; 70 на сто от индекса на потребителските цени за предходната година плюс 30 на сто от номиналното нарастване на осигурителния доход за предходната година, при реален ръст на БВП за предходната година между 3 на сто и 4,9 на сто или 50 на сто от индекса на потребителските цени за предходната година плюс 50 на сто от номиналното нарастване на осигурителния доход за предходната година, при реален ръст на БВП за предходната година по-голям или равен на 5 на сто.
Занапред при определяне правото на пенсия, осигурителният стаж от различни категории ще се превръща по досегашния ред. При изчисляване размерите на пенсиите при осигурителен стаж от различни категории обаче, този стаж ще се превръща само като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
Със законопроекта се предлагат промени в разпоредбите и на други закони, например в Кодекса на труда. Предвижда се да отпадне възможността работодателят да прекратява трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Според мотивите към законопроекта с предложените изменения се постигат заложените в Стратегията Европа 2020 цели за повишаване на заетостта, включително чрез активно стареене и удължаване на трудовия живот, и се дава възможност на работник да работи, независимо дали е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или не.
Запазва се възможността да се прекратяват трудовите договори при навършване на 65-годишна възраст за професорите и доцентите, като редакцията на текста е съобразена със Закона за развитието на академичния състав в България, отбелязват вносителите.