Много жители на предградията на американските градове са хванати в капан на бедността. Основни причини за това са ниските трудови възнаграждения, скъпите наеми и високите разходи за транспорт, които вкарват цели семейства в дългова спирала, пише BBC.

Градовете винаги са били пренаселени места. Броят на техните обитатели обаче е на път да се удвои до 2050 г. до 3,5 милиарда души според данни на ООН.

В САЩ 63% от населението вече живеят в градовете. Това подлага на изпитание тяхната инфраструктура. Много хора обаче живеят точно извън границите на градовете и ежедневието им е изпитание.

Сестрите Соня Ъндъруд и Тоня Пинкстън са запознати с проблема повече от добре. През април жилищната стипендия, с която Ъндъруд си плащала наема, била спряна, след като тя завършила курс по авиационен мениджмънт.

Заедно с трите си деца тя била принудена да се премести при Пинкстън. Станалото седемчленно семейство сега живее в двустайно жилище в окръг Гуинет каунти, северно предградие на Атланта.

"Не можем повече така", казва Пинкстън. "Трябва да си намерим нещо друго, дори това да е един от онези мотели, които предлагат продължителен престой."

Поскъпващи наеми

Намирането на място за фамилията обаче се оказва трудно. Пинкстън и майката на двете сестри получават инвалидни пенсии, което превръща Ъндъруд в основен източник на доходи за семейството. Малко места, които те могат да си позволят, са достатъчно големи, за да приютят цялата рода. Дори семейството да се раздели на две, вариантите пред него са ограничени.

Наемите, дори в предградията, се увеличават и много от най-добрите жилища в предградията на Атланта, давани под наем, са собственост на частни фирми.

Много от тези компании нахлуха на пазара по време на рецесията, като купиха сложени под възбрана къщи и ги ремонтираха, за да ги дават под наем. Тези квартири обикновено са добре поддържани, но наемите за тях са по-високи, а кредитните изисквания - по-строги.

Това са стандарти, които мнозина в района не могат да покрият. Някои били принудени да наемат дългосрочно стая в местни мотели, които не проверят кредитния рейтинг, а други - да живеят няколко поколения под един покрив.

"Наемът се оказва тежко бреме за семейния бюджет и аз зная, че ще трябва да пътувам до работа", казва Ъндъруд. Пътуването означава, че тя ще трябва да плати за кола и да разчита на своята сестра и майка им да гледат децата, докато я няма.

Сестрите не искат да се преместят в още по-евтино предградие, например на юг от Атланта, защото това ще означава децата им да сменят училището. И четирите деца, включително най-малкото на Ъндъруд, което е аутист, се чувстват много добре в сегашните си класове. Семейството обаче знае, че е в по-тежко положение от съседите.

"Ние просто се опитваме да си набавим най-необходимите неща - добро чисто място за живеене, прилична кола за каране", казва Пинкстън.

Национален проблем

Бедността в предградията на Атланта се увеличи чувствително. Между 2000 и 2012 г. тя е нараснала в района със 159%. Това обаче важи не само за този регион. В Денвър, например, увеличението е от 131%, а в Портланд - 98%.

Близо 16,4 млн. души в предградията в САЩ са определяни като бедни и ако сегашната тенденция се запази, броят им може да нарасне до 24,5 млн. до 2020 г. Тази тенденция е започнала преди финансовата криза, но рецесията изостри много от проблемите, а икономическото възстановяване не ги реши.

"Този бърз ръст на бедността през втората половина на миналото десетилетие спря, но положението не се е подобрило, все още сме в капана", казва Елизабет Нийбоун, изследовател от Brookings Institution.

Нейното проучване посочва редица фактори - стагнацията на трудовите възнаграждения, намаляване на добре платените позиции на пълен работен ден, липсата на достъпни жилища и транспорт и лошото образование и професионална квалификация.

Дори онези, които са над прага на бедността, са засегнати поради самия факт, че живеят в беден район, например, от престъпността и недофинансираните училища.

Семействата, които плащат над възможностите си, за да се измъкнат от тези квартали, могат да се окажат в капан и евентуално да изпаднат в още по-голяма бедност.

"Сегашните собственици на жилища са под водата", казва Джон О'Калаган, президент на Atlanta Neighbourhood Development Partnership. "Те са приели много неизгодни условия по своите кредити, за да запазят дома си, и сега са в капан."

О'Калаган обяснява, че това е довело до недостиг на жилища в предградията на Атланта. Собствениците не могат да продадат своите домове, защото ще загубят пари. Повечето от тях освен това нямат възможност да направят ремонт и някои къщи са приютили големи семейства, чиито членове нямат възможност да се отделят.

Добрият самарянин

В южните предградия на Атланта, Нкрума Мур помага на фамилии, изпаднали точно в такава ситуация. През последните осем години той купува жилища и ги дава на бездомни семейства безплатно за период от три до шест месеца, докато си стъпят на краката.

Тези домове обикновено струват около 20 хил. долара и докато ги ремонтира и подготвя за даване под наем, Мур позволява на местни хора, които са бедни, да живеят в тях. Той често дори ги наема в своята компания за обща работа, с която финансира купуването на въпросните жилища.

В Клейтън каунти, където Мур живее, средният доход на глава от населението през 2014 г. е бил 18 074 долара според данни на Статистическата служба на САЩ. В Атланта - 35 719 долара.

Мур започнал да пуска хора да живеят безплатно в неговите жилища по време на рецесията, когато видял толкова много празни домове и толкова много бездомници. Той има сега седем къщи.

"Много хора се мъчат и няма къде да отидат", обяснява Мур. "Приютите не са предназначени за семейства и мнозина губят своята работа, тъй като не могат да отидат до нея с автобус."

Необходимост от кола

Лошият транспорт е основен проблем за голям брой жители на бедните предградия. Някои хора пътуват с часове всеки ден, като сменят няколко автобуса и влака, за да отидат на работа. Други пък губят своята работа, защото не могат да стигнат до нея без кола.

Притежаването на автомобил е поредното бреме за бюджета на много семейства. О'Калаган казва, че доста хора си мислят, че спестяват пари, като се преместват по-далеч от града. Допълнителните разходи за транспорт и време за стигане до работа обаче само изострят проблемите им.

Но и намирането на работа по-близо до дома не винаги е добър вариант. "В предградията има работни места в търговията на дребно, промишлеността и строителството, които също може да не се изплащат", казва Нийбоун.

"В началото на икономическото възстановяване ние брояхме работните места, но сега е ясно, че трябва да отчитаме за какви работни места става въпрос, колко добри са те, каква е заплатата и къде се намират."

Нито едно от тези безпокойства не важи само за САЩ, съобщава БТА.

В глобален план с преместването на повече хора в градовете други ще бъдат прогонени от там. И докато вниманието ще бъде съсредоточено върху инфраструктурата за милиардите градски жители, бедността в предградията ще се превърне в гнойна рана, ако тези хора бъдат изолирани извън градските стени.