Заради огромния дълг и главоломно растящия брой българи, които се лекуват в ЕС за сметка на здравната каса, надзорният съвет на НЗОК обмисля да въведе по-строго сито за пациентите, за които плаща, сочи стенограмата от заседание на надзора, проведено на 19 март, пише в. Сега. Идеята на надзорниците е за разрешение на лечение в чужбина занапред да се изисква становище от поне двама национални консултанти, че то не може да се проведе у нас, както и да се проверява дали за това лечение пациентът има паралелно и отворена дарителска сметка.
Според директивата на ЕС за трансгранично здравно обслужване осигурените имат право техният фонд да им плати лечение в друга страна в ЕС, когато собствената им държава не може да им го осигури - заради липса на апаратура, технология или развити медицински практики, или заради прекалено големи листи на чакащи. Дали това е така, преценяват националните консултанти или шефовете на научни дружества.
Анализ за това за какви заболявания се ходи най-много в ЕС, поръчан от надзора, сочи "един застрашително нарастващ размер на случаите, които започват от 4 през 2007 г. и достигат през 2017 г. до 632", казва председателят на надзора и зам. здравен министър Жени Начева. С най-голям дял са Германия, Белгия, Франция, Швейцария. "Насочването за лечение е съсредоточено в няколко на брой клиники и лечебни заведения, но това е вероятно поради тяхната специфика, традиции, практики къде най-добре се лекуват съответни заболявания. Основно това са заболявания, които са свързани с онкологията и лечението на редки заболявания, сърдечно-съдови заболявания, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки състояния, свързани с трансплантация", описва анализа Начева. "Сега" поиска достъп до анализа или поне до данни от него преди седмица, но от касата още не са ги предоставили.
Начева казва, че за 2018 г. трябва да се подобри контролът върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина. "Трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, за да прецизираме тези заболявания - дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броят на лицата, които се насочват в чужбина. Дали това се дължи на увеличение на заболеваемостта, на какви обстоятелства именно се дължи този нарастващ темп на лечение на лица в чужбина, особено след 2013 г. насам", поставя въпроси зам.-министърът. Според нея трябва да се провери и как са лекувани тези пациенти в България, преди да се реши, че у нас повече не може да им се помогне.
Поне двама национални консултанти трябва да дадат становище, че е нужно лечение в ЕС, казва Начева. Ако двамата са на различно мнение, трябва да се потърси трети, допълва тя и се застрахова, че това няма да забави лечението, тъй като становищата ще се изискват за 2-3 дни. Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова обаче обяснява, че това не винаги е възможно. И в момента се иска становище от трима консултанти, казва тя. "В повечето случаи отговор идва само от един. Имахме спешен ортопедичен случай, двамата консултанти бяха на конгрес в чужбина и се наложи само този, който е в България да даде становище" казва тя, но допълва, че това все пак са единични случаи.
"Имам само едно условие към тези правила. Когато се работи с тези пациенти, които искат S2 (формуляр, с който касата гарантира, че ще плати лечението - б.р.) да се проверява дали имат дарителски сметки или не. Защото мога да Ви кажа случай сега, че се иска S2 при наличие на дарителска сметка", казва пък другият зам. здравен министър Бойко Пенков. От друга страна, касата поема само лечението, но не и съпътстващите разходи по транспорт, престой, хонорари на лекари и т.н.
