Две трети от европейците вярват, че парите в брой са мръсни, но трудно се отказват от този лош навик, като само един на всеки пет си мие ръцете, след като борави с кеш. Това показва ново проучване, цитирано от MasterCard.

Европейското изследване, което включва над 9 хиляди потребители от 12 държави, разкрива, че европейците класират кеша като по-нехигиеничен от дръжките в обществения транспорт и общата храна като ядките в бара, но въпреки това трудно се отказват от лошия навик да оперират мръсни пари в брой.

Три четвърти от анкетираните европейци са съгласни, че трябва да внимават, когато става въпрос за боравене с пари в брой заради бактериите в тях. Въпреки това резултатите показват, че е по-вероятно да си измием ръцете в други случаи, напр. след като пипаме някое животно (46%) или пътуваме в обществения транспорт (36%).

Изследването показа показа, че средностатистическата европейска банкнота съдържа 26 хиляди колонии от бактерии, които биха могли да са вредни за нашето здраве. Анкетираните в изследването от 2014 г. са запознати с потенциалните здравословни рискове, свързани с боравенето с кеш, но има значителна разлика между думите и делата на европейците, които вярват, че парите в брой са мръсни и реално правят нещо за това. Несъответствието между мнението на хората, че кешът е мръсен, и вероятността да си измият ръцете, след като пипат пари в брой, е най-голямо в Унгария и Франция.

Психологът Дона Доусън коментира нежеланието ни да се отървем от навика да харчим пари в брой и подчерта: „Парите като материални банкноти и монети са най-явната форма на икономическа сила и индивидуален успех, с които разполагаме. Затова на хората им е трудно да правят и поддържат каквито и да било отрицателни асоциации с тях. Причината за често срещаната огромна разлика в изследването между това, което казваме и правим, е липсата на „връзка“ - ние може и да осъзнаваме, че в парите има бактерии, но не свързваме болестите и различните заболявания с тях.

По подобен начин можем да сме обезпокоени от бактериите във въздуха, който дишаме, но ние не можем да ги видим и съответно нямаме никакъв контрол върху тях. Идеята да упражняваме контрол в живота е изключително мотивиращ фактор за всички човешки същества.

Но усещането за контрол често е илюзорно – има много неща, които не можем да контролираме, като например бактериите, които не виждаме. 40% от анкетираните признават, че нямат никакъв контрол върху това кой е пипал парите им преди тях и съответно много от нас не се опитват да мислят за нещата, които не могат да контролират, като 38% от респондентите твърдят, че никога не мислят за това. Фактите за мръсните пари ще ни притеснят за кратко, но това чувство бързо ще избледнее на фона на списъка от приоритети, за които да се тревожим – наистина е въпрос на „далеч от очите, далеч от сърцето““.

Проучването разкрива още и че почти всеки четири на десет европейци (37%) биха били склонни да променят поне нещо малко в ежедневието си, за да го направят по-здравословно, като по-голямата част твърдят, че биха предпочели да използват картови или безконтактни плащания вместо пари в брой, за да бъдат по-хигиенични.

Д-р Джим О‘Махъни, преподавател по биологични науки в Cork Institute of Technology, Ирландия, коментира: „Връзката между парите и хигиената е установена отдавна. От историческа гледна точка има дори сведения, че според селяните парите били отговорни по някакъв начин за чумната епидемия в Англия и са ги оставяли да киснат във водни корита, пълни с оцет, за да ги обезпаразитят3. От научна гледна точка има много изследвания от последните години, които доказват без капка съмнение, че банкнотите и монетите пренасят бактерии и други микроби.