Рейтинговата агенция "Фич" потвърди досегашната си оценка за българската икономика - ВВВ за дългосрочните задължения във валута с положителна перспектива. Но и прогнозира, че продължаващата политическа нестабилност и предсрочните избори с очаквано повторение на същия раздробен състав на парламента и потенциално дълги преговори за редовно правителство ще изпратят срока за въвеждане на еврото отвъд 2025 г.

Спрямо сходни държави с този рейтинг България стои по-добре заради балансирани фискални и дългови политики, членството в Европейския съюз и действащ от десетилетия валутен борд. Негативните елементи са ниската производителност (56.8%от средната в ЕС в края на 2023 г., най-слабият показател сред 27-те държави членки) и лошата демографска картина, които дълго време ще тежат на потенциалния растеж и правителствените финанси. Поради нестабилни управляващи коалиции и относително високо ниво на възприятие за корупция през последните години са се влошили индикаторите за добро управление, използвани от Световната банка.

Положителната перспектива на "Фич" се крепи на вероятността от въвеждане на единната европейска валута, но въпреки че официалната дата за въвеждането ѝ все още да е 1 януари, рейтинговата агенция директно говори като ясен факт за "отлагане процеса за приемане на еврото отвъд януари 2025г."

Проблемът не е в политическата ангажираност за това в България или на ниво ЕС, приети са и очакват прилагане всички мерки по ангажиментите след излизането от т.нар. чакалня за еврото (режимът ERM II), казват от "Фич".

Затруднението идва на първо място по линия на високата инфлация, оставаща над тази на трите най-добре представящи се страни от еврозоната. "Фич очаква България да не покрие критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г.", се казва в съобщението. Напомня се, че самите български власти говорят за намерение да поискат извънредна оценка по този критерий през втората половина на годината, за да въведат еврото някъде по-късно през 2025 г. Но анализатрите смятат, че стабилността на цените ще отговори на изискванията "най-рано през последното тримесечие на 2024 г."

"Въпреки това, отсъствието на стабилно правителство и потенциално продължителните преговори за коалиция може да отложат влизането в еврозоната отвъд 2025 г."

Агенцията говори за очаквано мнозинство на проевропейски партии в следващия парламент без да посочва кои са те, като казва, че сегашният кабинет се е разпаднал "поради сблъсъци за административни постове и програмата за реформи".

Два елемента, свързани с партийните спорове - подновената политическа несигурност и бавното усвояване на фондовете на ЕС - ще спъват икономическата активност през първото полугодие на 2024г., продължават от "Фич". Анализаторите добавят трети елемент - слабото външно търсене на българска продукция.

Така от трите движещи сили на растежа през 2023 г. (стабилни разходи на домакинствата, положителен нетен износ и стабилен растеж на инвестициите) като ключов двигател на икономиката остава само частното потребление, но то ще се дължи най-вече на положителния растеж на реалните заплати и силния растеж на кредитите.

Еврофондовете (близо 17 млрд. евро в различни програми на ЕС до 2030 г.) няма да помогнат в очаквания мащаб - те са в риск да не бъдат усвоени заради недостатъчен капацитет на българските институции и забавяния в прилагането на споменатите програми. А това са запазени само за България средства в размер на 2.4% от БВП на страната всяка година.

Икономиката ще се възстановява постепенно: от 1.8% от БВП растеж през 2023 г., на 2.4% за тази и 3.1% за 2025 .

Хармонизираната инфлация, наблюдавана и като основно изискване за влизане в еврозоната, беше през март 3.1% - все още над средните за ЕС 2.6%, но далеч под 15.6% година и половина по-рано. Понижаването ще продължи, но бавно (правителствени политики и данъчни промени ще бъдат по-скоро с неутрален ефект за инфлацията) - от 8.6% през миналага тодина до средно 3.4% за цялата 2024 г. и 2.9% догодина.

За бюджетния дефицит, по който за пореден път избухват спорове в края на редовно и началото на служебно правителство, "Фич" прогнозира, че ще е 2.9% за тази и 3% за следващата година, което е в рамките на изискванията на Европейския съюз. Но тук отново се появява ролята на политиците и администрацията: "Нарастващите социални нужди, забавянето на прилагането на реформите и липсата на надеждно средносрочно фискално планиране, дължащи се на нестабилността на последните кабинети, отслабиха фискалната позиция на България през последните години".

Политически фактори са посочени от "Фич" и в уточненията кога би подобрила или влошила оценката си агенцията:

За по-отрицателна оценка:

Външни финанси/структурни: Липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция.

Макро/структурни: По-слаби перспективи за икономически растеж, например в резултат на неблагоприятни политически развития, които натежават върху изпълнението на реформите.

За по-положителна оценка:

Външни финанси: Допълнителен напредък към приемане на еврото, например чрез потвърждение, че България е изпълнила критериите за конвергенция и по-голяма сигурност по отношение на вероятния момент на приемане на еврото.

Макро: Подобряване на потенциала за растеж, например чрез прилагане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на фондовете на ЕС.