И догодина абитуриентите ще държат две задължителни матури, но няма да могат да избират едната от тях. Допълнителните изпити по тяхно желание ще се ограничат само до два предмета и няма да са неограничен брой. Таванът от 4 матури максимум за зрелостниците ще бъде записан в новия Закон за училищното образование.

Промяната се налага заради сегашната ситуация, в която зрелостниците държат изпит по предмети, които не са учили през последните 3 години на гимназията. Например в Музикалното училище в столицата няма часове по история в горния курс. Но тази сряда половината от учениците са се записали да държат такъв изпит. Защото няма матура по техния профил. По същата причина голяма част от абитуриентите от професионалните и профилираните училища избират географията.

Практиката на двата типа матури я има в много от държавите на Европа и не е нещо ново, обясни зам.-министърът, отговарящ за средното образование Милена Дамянова. И добави: Тук не става въпрос за една по-лесна и една по-трудна матура. А даваме възможност да се положи изпит по два вида подготовка.

Каква е идеята?

Както и досега, всички зрелостници ще държат изпит по български език и литература. Той ще е върху общообразователната подготовка, която е еднаква за всички типове училища. Промяната е за втората задължителна матура и за следващите две.

Вторият държавен изпит ще е по един от предметите, които се изучават в профилираните паралелки и професионалните гимназии. Профилираната подготовка не напразно сме я нарекли "предуниверситетска". В нея ще се дават надграждащи знания по определен предмет, обясниха от образователното ведомство. Тя ще е за онези тийнейджъри, които искат след училище да продължат да се развиват в избраната в училище сфера. Така децата от музикалното училище например няма да държат история на втора матура, а по основния предмет на профила си.

Ако ученикът обаче внезапно реши, че иска да се занимава с нещо различно след XII клас, ще има още две матури. Те са по избор на гимназиста. На тях той може да "изрепетира" знанията си по биология, химия, история, математика, чужд език, философия, география и т. н. Не искаме да затваряме възможността на децата да кандидатстват с предмет, който не са избрали за профилиращ, обясни Дамянова. Имало много ученици от професионалните училища, които след това искали да се реализират в съвсем различни области.

Новият закон за училищното образование трябва да влезе в пленарна зала до края на годината, пише вестник "Труд".

67 772 ученици на изпит във вторник

Точно 67 772 са абитуриентите, които са подали заявление, че на 17 май ще се явят на изпит по български език и литература. Те са по-малко от миналата година, тъй като и випускът е по-малък (миналата година бяха над 69 хил.).

Гимназистите ще решават тест от 40 задачи и ще пишат кратък текст в 41-вата. Тестът мери различни нива на знания и компетентности, които те трябва да имат. Всеки един от въпросите носи определен брой точки, а общият им сбор е 100.

На 19 май е втората матура, на която пак трябва да се явят всички ученици. Те обаче избират предмета си и тази година за първи път има отлив от географията. През 2010 г. на него се явиха 33 819 ученици, а сега такъв изпит са поискали да държат 24 846. Има сериозно увеличение на молбите за матурите по биология, философия и английски език. Само 146 деца искат да решават тест по италиански.

Тестът да бъде определен от банка с въпроси в 5.00 часа сутринта - три часа преди официалното начало на матурата. За първи път при самото съставяне на въпросника ще присъстват и журналисти. Пред тях ще бъде определен и последният въпрос - за създаването на коментарен текст. От МОМН се похвалиха, че съществуват милиони комбинации за варианти на теста. Веднъж сглобен, тестът ще бъде качен на сайта на просветното министерство и ще се отваря по специална схема.

МОМН обмисля и по-сериозни промени, но те ще се въведат в следващи години. Вероятно скалата за оценяване на тестовете ще бъде фиксирана и всички, които се явяват на изпитите, ще знаят предварително срещу колко точки каква оценка получават. В момента скалата е плаваща и границите на различните оценки зависят от общото представяне на випуска.

Мислим да дадем срок за адаптация на училищната мрежа от 1-2 години и след това да определим колко точки отговарят на определената оценка и да няма движение по скалата, обясни министър Игнатов. Според него тази мярка ще повиши качеството. Съществува страх, че ако изведнъж има твърди критерии, ще има голям брой двойки и много хора няма да бъдат приети в университети, посочи министърът. Сегашният вариант обаче неведнъж е критикуван, че рисува твърде розова картина за резултатите на учениците, пише вестник "Сега".