Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува днес второто издание на „Успехите и провалите на българските правителства". То допълва първото изследване от 2008 година с нови 153 доклада. Така обновеният анализ включва 586 одита и обхваща 12 години - от 1998 до 2009 година.
Анализът изследва работата на централната администрация чрез преглед на одитните доклади на Сметната палата на Република България.
Авторите на изследването класифицират докладите като успешни или провалени, а тези, чиито изпълнение и резултати са спорни, са разглеждани като „некласифицирани".
Резултати
Размерът на направените държавни разходи в разгледаните 586 одита възлиза на 63 млрд. лв., т.е. прегледът оценява около 1/3 от всички извършени държавни разходи за този период.
Обобщените резултати от прегледа на 586-те доклада изглеждат така:
- Случаи на успех - 142, които възлизат на 22 млрд. лева;
- Случаи на провал - 238, които възлизат на 24 млрд. лв.;
- Некласифицирани случаи - 206, които са на стойност 17 млрд. лв.
В случаите на провал допълнително идентифицираме и конкретните загуби - пари, за които има ясни данни, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат. За всички 586 разгледани доклади конкретно идентифицираните загуби са за над 950 млн. лева за разглеждания период, се казва в анализа на института.
Изводи
Одитните доклади на Сметната палата показват, че българската администрация не е достатъчно ефективна при изпълнение на дейностите, с които се заема.
Администрацията преразпределя значителна част от произведеното в икономиката и често го прави неефективно. Това поставя под въпрос необходимостта от намеса в много сектори под формата на регулации, програми и харчене на средства.
Препоръки
Дори и да има политическа воля за определени програми, то е задължително да се прави:
- Предварителна оценка на програмите и инициативите на администрацията. Така ще се ограничат поне частично финансовите загуби и ще се осъществяват програми, за които има реална нужда;
- Последваща оценка на програмите - от успешните ще се взема пример и при постигане на поставените цели ще се преценява дали да продължават. Провалените програми ще могат бързо да бъдат коригирани или прекратени, ограничавайки силно финансовите загуби за бюджета и негативните нефинансови последствия за икономиката.
Пълната база данни, съставена от прегледаните доклади на Сметната палата (586 броя), подредена по отговорни ведомства и съдържаща информация за всяка една конкретната дейност, периода на одита, пълната сума, причините за категоризирането - било то успех, провал или некласифицирани, както и конкретните загуби, при наличието на такива, e достъпна тук, а пълния анализ може да видите тук .
