Половината от средствата от фискалния резерв, които Министерството на финансите /МФ/ депозира в пет търговски банки, вече са изтеглени и върнати по сметките на правителството в БНБ. МФ депозира 185 млн. лв. в Булбанк, Пощенска банка, Хебросбанк, ОББ и Банка ДСК миналата година. Матуритетът на депозитите беше от 1 до 1.5 г. За някои банки срокът за изтегляне на депозитите е до края на май, а за други до края на юни. Източници съобщиха, че са изтеглени всички фискални пари от ОББ, половината от депозираната сума в Хебросбанк, в сряда е платен и част от влога в Банка ДСК. Булбанк и Пощенска банка също са изплатили известно количество от депозираните средства.
МФ е предоговорило срока на депозитите и има направен график за връщане на парите по сметките на правителството в БНБ. В повечето от тези договори е имало клауза за предсрочно прекратяване. При подобно предоговаряне се получава по-ниска лихва от първоначално уговорената - в случая ще бъде по-ниска с около 1%. Вместо правителството да получи договорените около 5%, сега ще реализира доходност от почти 4%. От пресцентъра на финансите обаче твърдят, че при подобно предоговаряне нямало загуби, тъй като имало такава клауза в договорите и нямало внезапно нарушаване на договореностите. Някои участници на пазара твърдят, че са изтеглени предсрочно всички 185 млн. лв. от фискалния резерв.
Финансовият министър Милен Велчев потвърди, че изтеглянето на депозитите от петте банки е започнало и ще приключи до края на полугодието. От финансовото министерство коментираха, че увеличаването на средствата на правителството в БНБ с 385 млн. лв. се дължи и на тази операция, но идва главно от плащания на данъци. Не можем да извадим повече пари от тези, които имаме в банките, каза зам.-министърът на финансите Любомир Дацов. Депутатите не бяха осведомени за операцията, Алиосман Имамов например заяви, че се е информирал от в. ПАРИ, който пръв писа за нея през изминалите дни.
Според мерките, договорени с МВФ за ограничаване на кредитирането, правителството трябва да изтегли всички средства, депозирани в търговски банки, което означава и на бюджетните организации, както и на Банковата консолидационна компания. Много е съмнително, че с мерките за ограничаване на ликвидността в банковата система /включително разширяване базата на задължителните минимални резерви/ банките ще намалят отпускането на кредити, за да се понижи и търговският дефицит, коментират финансисти. Общата сума, от която ще се лиши ликвидността на банковата система в резултат от всички мерки, се изчислява между 500-700 млн. EUR. Едната възможност за банките да "платят" това е от депозитите, които все още поддържат в чужди банки - сумата на срочните и безсрочните депозити е около 1.1 млрд. лв. На банките ще са им необходими около 600-700 млн. EUR, за да обезпечат ликвидността си. Това предполага, че ще се продават поне за 500 млн. EUR ценни книжа, пресмятат анализатори.
Ефект
Като ефект се прогнозира не намаляване на кредитирането, а стагниране на печалбата на банковата система или дори намаляването й спрямо миналата година /към края на 2003 г. печалбата на системата е близо 380 млн. лв./. /в-к ПАРИ
