Пророците на страшния съд сега си ядат шапките. Въпреки ужасните им предсказания, нито една от бившите комунистически страни в Източна Европа досега не се срина финансово. В действителност повечето са в процес на възстановяване от финансовата криза, която преди година вещаеше не само икономически срив, но и политически катаклизми. Някои от постигнатите успехи са забележителни: продължаващия икономически растеж на Полша, излизането на Латвия от дълбока рецесия и изпълнените от Естония критерии за приемане на еврото (от 1 януари). Последното е огромно постижение за страна, която беше под съветска окупация само допреди две десетилетия, съобщава БТА.

Но при по-задълбочен поглед безпокойствата се множат. До голяма степен възстановяването се дължи на зашеметяващи съкращения на разходите и повишения на данъците, често налагани по настояване на външни фактори като МВФ и понякога доста пестеливи, що се отнася до законност или демократични тънкости. Източноевропейските политици вероятно поради историята си са свикнали да се подчиняват на строги изисквания отвън и да ги налагат безцеремонно. Техните избиратели не възразяват особено много. Докато западноевропейските се бунтуват, когато ги мачкат, източноевропейските им събратя просто емигрират.

Привързаността на политиците към крути мерки и примирението на избирателите вероятно са помогнали за връщането на икономиката в региона към правия път, но те не вещаят нищо добро за здравето на демокрацията. В Източна Европа се забелязва
тревожна тенденция, която с известно преувеличение може да се нарече "путинизация": вреден коктейл от фаворитизъм и авторитаризъм, практикувани от  склонния към силови действия премиер на Русия Владимир Путин, и сливане на политиката и икономиката, подкопаващо независимите институции и заглушаващо
критиката. Най-добре това се забелязва в Украйна, чийто президент Виктор Янукович направи отстъпление от "оранжевата революция" през 2004 г., като влезе дипломатически в орбитата на Русия (отбягвайки НАТО и забавяйки преговорите с Европейския съюз), притисна медиите и независимите университети и демонстрира тревожния навик да фалшифицира избори.

Симптоми на същото заболяване се забелязват в Унгария, където волевият премиер Виктор Орбан, подкрепян от огромно парламентарно мнозинство, не се шегува с властта. Той пробута свой партиен другар за президент; изисква обществените сгради да служат за показ на официална пропаганда; ограничи правомощията на Конституционния съд; експроприира частни пенсионни фондове; и надяна хомот на новия медиен съвет (който може да налага глоби за прегрешения като "обида към човешкото достойнство"). Правителството сега се опитва да изиграе и централната банка.

Унгарските избиратели сякаш въобще не се вълнуват от всичко това, а и критиките отвън също са приглушени. Една от причините е, че Унгария ще поеме за шест месеца ротационното председателство на ЕС през януари. Нейната затънала в дългове икономика може още повече да навреди на финансовите системи на западните страни и мнозина навън (също и унгарците) са съгласни, че са нужни строги мерки.

Но не е само Унгария. В целия регион реформите започнаха да тъпчат на едно място дори преди икономическата криза. Социалните услуги в по-голямата си част са все още осъдително зле. Медиите са слаби. Партийното финансиране е скандален източник на
корупция. Една от причините е, че след като повечето източноевропейски страни се присъединиха към ЕС, усилията им да постигнат политическите и икономическите му критерии забавиха темпо. В същото време цялата идея за подражаване на западния
модел получи голям удар отчасти от кризата и отчасти от спадналия престиж на Америка. Всичко това е благодатна почва за още путинизация. Източна Европа се справя икономически по-добре, отколкото мнозина предричаха. Но премахването на всички вреди от комунизма ще изисква доста повече усилия.